Уникална експозиция представя селскостопански машини от миналия век в Аграрната гимназия в Добрич

Повече за това, което е показано ни разказва Петър Кирилов, той е учител по немски език в гимназията, но неговата страст са старите селскостопански машини, които използва в собственото си стопанство. 

„Преди да се механизира изцяло земеделието е започнало с по-опростени машини. Отначало машините са били с животински впряг, те са показани в началото на експозицията. Те нямат още двигателна сила. Тук са представени машини за всички основни обработки” – разказа Кирилов.  Преди да започне да се използва големият механизиран комбайн, можем да видим първите приспособления, с които се е жънело. Постепенно изложбата преминава към по-старите варианти на тракторите и прикачна машина, която оставя на лента изкосената пшеница. Представени са машини за обезпрашаване на зърното. 

Сред най-интересните експонати е вършачката , която е изработена изцяло от дърво.

Както и изключително рядък парен трактор, който я е издърпвал. „Баба ми е от земеделски род и ми е разказвала за парния трактор от началото на 19 век” – сподели още учителят. 

Подредени трактори от края на миналия и началото на този век.

В началото са с метални гуми, като се преминава към по-съвременните. Може да се видят сеялка, сеновал, стара сламопреса, хедери от 60-те години, култиватор от 65-а година, чиято технология се използва до днес и други. 

Във втората изложбена зала е пресъздадено историческото развитие на аграрната гимназия от 1906 до 1986 година. За нея ни разказа преподавателят по математика и председател на Дружеството на краеведите „Отец Павел Атанасов” Миглена Бенова.  „Сградата сама по себе си е много интересна. Архитектурата й е подобна на старите сгради на гарите по линията Варна – Кардам. Те са строени пред 1912-13 година, техният стил е италиански. На територията на нашето училище има още няколко такива сгради, които се използват за работилници. Тази сграда се е ползвала за животновъдна ферма, не се знае дали в нея са се отглеждали крави или овце” – сподели Бенова.

Първото, което виждаме с влизането си в тази стара постройка е един документ от 1906 година. В него се посочва, че в Добрич, Русе и Пловдив са били трите първи земеделски гимназии у нас. Те са покривали нуждите на регионите. „Най-интересното е, че в нашето училище не са можели да влизат деца на случаен принцип. Тези деца са избирани по строги критерии, трябвало е да имат навършени 16 години, които са работили при родителите си не по-малко от 2 години. Те са спели в училището и са се изхранвали със собствената си продукция” – сподели още Бенова. 

Децата са изучавали агрономство, икономика, счетоводство, инженерни науки, лозарство, ботаника, зоология, органична химия, пчеларство, скотовъдство, дори и черешарство и бубарство.  Фотодокументалната част разказва за видни добричлии, допринесли за учебното заведение – учители, ученици и други, както и преминаването от ръчен към механизиран труд. 

Специално място е отредено на Цветан Захариев Попов – учител по практика. Той е обикалял целия регион и е събирал морално остаряла техника, като дори е спял на палатка в двора на училището, за да пази техниката, докато се построи сграда, в която да се помещават. Именно негова е заслугата за изложбата на селскостопанска техника. 

Музейните експозиции се намират в двора на учебното заведение.