Добричкият окръжен съд присъди обезщетение 100 000 лв. по иск срещу прокуратурата

Добричкият окръжен съд отхвърли предявения от ищеца иск за горницата над 100 000 лв. до 150 000 лв.

Добричкият окръжен съд реши, че искът на Слави Славов по Закона за отговорността на държавата и общините е основателен. Гражданският съд установи, че през 2000 г. на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на две престъпления и е прекратено през 2007 г. с прокурорско постановление със становище, че „деянието не съставлява престъпление”. Осъществена е незаконност на обвинението и това е основание държавата чрез нейните органи да обезщети причинените на ищеца вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на повдигнатото от Прокуратурата на Република България незаконно обвинение на Слави Славов са причинени неимуществени вреди – влошаване на здравословното му състояние със заболявания „хипертония” и „диабет”, той е бил злепоставен в обществото и доброто му име е било накърнено.

Гражданският съд прави извода, че ”претърпените от ищеца неудобства и негативни преживявания са пряка и непосредствена последица от увреждането на правата и законните му интереси в значителна степен и за продължително време от правозащитния органи, което обуславя и основателността на претенцията за паричното им обезщетяване”.

При определяне на размера на обезщетението, Добричкият окръжен съд взема предвид, че престъпленията, за които е бил обвинен ищецът не са тежки по смисъла на Наказателния кодекс, но е важно как се е отразило обвинението на личността му, на начина на живот, средата и ценностната му система.

Изводът на съда е, че Славов е понесъл тежко наказателното преследване, със значителни отрицателни последици в емоционално, психическо и здравословно състояние, „тъй като то е продължило дълго, провеждано е с голяма степен на интензивност, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по начин, при който законови процедури и възможности са били използвани не като средство за разкриване на обективната истина, а като средство за натиск”.

Съдът приема, че разследването срещу Славов е довело до известяване на всички органи – съдебни, данъчни, контролно-финансови, осигурителни и физически лица – съселяни, наети по трудови правоотношения, арендодатели и други, с които ищецът има взаимоотношения за възбуденото срещу него наказателно производство. Той се е чувствал заплашен, притеснен и несигурен, унизен и засрамен.

Съдът констатира като безспорно обстоятелството, че наказателното производство срещу Славов е получило широка медийна разгласа. Според съда тя е резултат от действията на прокуратурата – извършваните от нея предварителни проверки и наказателното производство.

Съдът смята също, че стресът, предизвикан и изживян по време на досъдебното производство, е причинил сериозните заболявания и е довел до тотална промяна на начина на живот и поведение на Слави Славов.

Пресцентърът на ДОС припомня, че гражданското дело е образувано по искова молба на Слави Славов за това, че по нареждане на прокуратурата през 1998 г. срещу него започнали полицейски и данъчни проверки, а след 2 години било образувано досъдебно производство по обвинения за измама и за унищожаване на чужди документи. То било прекратено след 6 години, но от преживения системният психически тормоз и стрес жалбоподателят се разболял от хипертония и диабет. Слави Славов обяснява, че всяка седмица трябвало да се явява в следствена служба в гр. Варна, където било разпределено делото. В Районна прокуратура гр. Балчик прокурори от ВКП го принуждавали да подпише протокол за разпит с предварително подготвени показания. Причината за това според Слави Сл. били родствените му отношения с висш прокурор, кандидат за главен прокурор.”Целта на всичко бе да дам уличаващи показания срещу моя родственик”, посочва той в жалбата си. Слави Сл. претендира, че на наказателното производство срещу него била дадена широка гласност в медиите и било увредено доброто му име.