Три украинки започнаха работа във фабриката за консерви в Генерал Тошево

Валентина Янишевска, Елена Музика и Олга Шубина са настанени в ученическото общежитие в град Генерал Тошево от близо месец. С настоящите си работодатели се срещнали съвсем случайно . Управителят на фабриката за консерви в добруджанския град Даниела Петкова се отзовала на апел за помощ, отправен от майка на малко дете, настанено в общежитието, което се нуждае от специална храна. Там тя се запознала с трите дами. „Отидохме да потърсим в общежитието малко информация и как да помогнем и след тази среща, те сами казаха, че имат желание да започнат работа някъде, а не да стоят. Нямахме колебания относно решението си, относно това как ще се впишат с останалата част от персонала. Всички много топло ги посрещнахме и със съчувствие към тях.  Всеки ден се стараем да направим всичко възможно да се чувстват добре” – сподели Петкова. 

Тя допълни, че в Украйна трите жени са работили в коренно различни сфери, едната е психолог, другата моделиер на бельо, а третата счетоводител.  „Бях изненадана и не мислих, че ще се съгласят да работят във фабрика. Но те много леко научават нещата и с усмивка приемат задачите, които им поставяме. Те са слънчеви хора, работата не ги плаши, плаши ги по-скоро положението в тяхната родина” – каза още управителят на фирмата. 

Трудности при наемането на работа на украинските бежанци не е имало, защото те са били подготвени с нужните документи. 

Валентина Янишевская е от град Измаил, където е работила като психолог. За месец у нас нейните впечатления са, че българите са слънчеви топли и много хубави хора.  „Още с пристигането си веднага усетихме защита. Посрещнаха ни много добре в град Генерал Тошево. Дадоха ни топлота, доброта. Работа намерихме сами. Искам да Ви разкажа за една случка от преди няколко дни, която ме разплака. Една от работничките тук дойде, тя не говори руски език, но ми каза: „Валентина, честит празник!”. А беше ден на психолога. Те не разбират руски, но са запомнили, че аз съм психолог” – сподели тя.  На въпросът защо е започнала работа, тя отговори: „Ще си кажа честно, аз мога и да не работя, аз съм пенсионер, но в това състояние не мога да не работя, когато всички работят. Момичетата са пристигнали от далеч, от Николаев, те просто бягат от бомбардировките и те започнаха да работят, така реших, че и аз трябва да поработя също. Аз не казвам, че мога да издържа дълго, но аз съм длъжна да работя още. Тази работа е физическа, аз физическа работа не съм работила, но искам да кажа, че ако с нещо не се справям, всички ми се притичват на помощ”. В Украйна са синовете на Валентина, а снаха й с внучето са в България. Те живеят при българско семейство, което се грижи добре за тях. 

Елена Музика е от град Николаев.  „Избягахме от бомбардировките, защото просто искахме да останем живи. И всичко стана много бързо, спонтанно, събрахме малко вещи и тръгнахме към границата. Добри хора ни помогнаха да стигнем до автобус и така стигнахме до България. Благодарение на Бог. Ние дори не знаехме къде отиваме и на границата с Румъния разбрахме, че отиваме в България. Дойдох с приятелката ми Оля  и нейната дъщеря Юля” – разказа тя и допълни: „Хората се отнасят много добре с нас, носят ни продукти, носят ни вещи от първа необходимост. Но здрави жени сме и искаме да работим, защото ни е неудобно постоянно да бъдем в тежест. Искаме да работим за да можем да си заработим пари,които да не са само за нас, но и да помогнем на нашите близки, които останаха там. В Украйна остана майка ми и брат ми и любимият ми мъж”. 

Олга Шубина е пристигнала у нас със своята дъщеря Юля, която е на 17 години. Преди да тръгнат за България двете прекарали две седмици в убежище.  „Реших да изведа детето си от този ад. Сега ние искаме тя да продължи обучението си в България, да учи тук и да продължи живота си както всички хора. Аз работих в частна фирма, като счетоводител. Занимавахме се с услуги и работата много ми харесваше. Голям колектив. За съжаление вчера ми позвъни мениджъра и каза, че се бомбардирали нашата база и сега работа няма. Изобщо в Николев хората не ходят на работа. По няколко пъти на ден има тревога и няма как да работим там”- сподели със сълзи на очи тя. 

И трите жени са доволни от работата си във фабриката в Генерал Тошево и благодарят на целия колектив за топлото посрещане и грижите.