Ню Йорк Таймс: За и против шистовия газ

В един от последните броеве на вестник Ню Йорк Таймс е публикуван обширен материал за добива на шистов газ в САЩ. Добрич Онлайн ви предлага да се запознаете с тази статия: 

Община Ануел е 44 квадратни мили стръмни долове и тревисти пасища в югозападната част на Пенсилвания. Дом е на 4000 човека. От една страна виждаме хубавата природа, а от друга Американско природно газово поле -10 газови кладенеца, компресорна станция, която захранва свеж газ в газопроводите, като това довежда до образуването на химическо езерце.

На върха в общината стои Marcellus за добив на шистов газ, едно от най-големите находища на природен газ в света, като се разпростира на 575 мили от Западна Вирджиния, Пенсилвания, Охайо и Ню Йорк. Шистовият газ,въпреки че има яростните си критици, дава възможност на САЩ за независимост от чуждестранните петролни компании (доставя 6% за Америка, като се очаква да се увеличи двойно до 2020г.).

Преди 5 години гражданите на общината са били уведомени чрез e-mail, че ще се добива газ чрез хидравлично разбиване в района на техните домове. Разбиването представлява добиване на природен газ чрез изпомпване на голямо количество вода, пясък и химикали хиляди метри под земята за да се пропуска газовия резерв и да освободи мехурчетата газ от древните порести скали.

Комисията по речни басейни на Делауеър ще гласува закон за разбиването на речните басейни, които снабдяват 15 милиона човека. Най-засегнати са Ню Йорк и Пенсилвания, където газта е най-близо до повърхността.

Това лято губернаторът на НюЙорк Андрю Кумо издаде целогодишен мораториум за добива на шистов газ срещу опозицията на природозащитниците и много местни жители. Последваха много изслушвания и Ню Йорк ще реши дали да разреши добива през следващата година.

Има над 4000 кладенеца на Marcellus в Пенсилвания, с проект за 2500 кладенеца на година, с цел те да достигнат 100 000. 458 от тях са в област Вашингтон и 60 в община Ануел, което дава приходи за бизнеса, като също така ускориха един от първите E.P. разследвания за ефекта от добива на шистов газ над реки, потоци, питейна вода и човешко здраве.

В община Ануел със започването на добива на шистов газ се раздвижва местната икономика, плащат се много по-високи цени за земите на жителите и също така води до множество икономически ползи.

С идването на газовата компания много хора виждат шанс парите да им помогнат за плащането на таксите във фермите им. При закупуване на имотите Range Resources показва снимки на красиви ферми и пасища, като обещават, че сондажът по никакъв начин няма да повлияе на досегашния им живот.

Няколко от жителите разказват за странни случки в общината. Селекционер на кучета споделя как едно от кучетата му умира, след като е пило вода от локва близо до участък за добив на шистов газ. Мнението на ветеринарния доктор е, че не може да потвърди дали е умряло от отравяне или рак. Месец по късно умира още едно куче. Резултатите показват високо ниво на токсичност в черния дроб на животното. Следват тестове върху водоснабдяването от Range Resources, които не показват наличието на тежки метали. По-късно друго куче абортира като шест от кученцата били родени с цепнато небце, загинали в рамките на няколко часа. Другите са били родени мъртви без крака или козина. Range Resources казва, че никога не е бил информиран за случая.

В община Ануел много от хората, живеещи в близост до газовите кладенци, химически езера, тръбопроводите и компресорните станции се страхуват от течовете, като един разлив на камион може да изпрати канцерогена в областта на добитъка. Според Защита на околната среда в Пенсилвания, 65 кладенеца, пробити през тази година са били с неизправни циментови обвивки, което може да доведе до течове. Но за много други жители рискът изглежда малък, а ползите - чисто гориво и икономическо развитие, далеч ги надвишават. За много от хората позволили газовата компания да копае в техните земи не става просто въпрос за пари. Те вярват ,че природният газ трябва да се използва като мост между чуждестранния петрол и устойчивите енергийни източници като слънчевата и вятърната.

Жителка на Ануел споделя, че водата има странен мирис. Първоначално кучето й отказва да пие и да се доближава до ел.уреди, изпозващи вода. По - късно кучето умира. През лятото синът й постъпва в болницата със силни болки в стомаха и умора. Тя решава да изследва синът си за тежки метали и етилен гликон. Докато чака резултатите информира Range Resources и моли да бъде снабдявана с питейна вода. Компанията тества водата и не намира нищо нередно в нея.

По-късно резултати показват, че детето имало повишени нива на арсен. Жената отново информира Range Resources, като компанията доставя 5100 галон резервоар питейна вода. Говорител на компанията казва, че никога не са виждали доказателства, че някой от това домакинство има проблеми с арсен.

Известни притеснения около добива на шистов газ са фокусирани върху това какви химикали се пускат в земята и защо този списък с вещества е тайна. През 2005г. вицепрезидента Дик Чейни вкарва изменение в закона за сметките за енергия, което критиците наричат вратичката Halliburton. Това законодателство освобождава хидравличното добиване от предписанията на Закона за питейната вода и предпазва компаниите като Halliburton, на която Чейни някога е бил главен изпълнителен директор, да разкриват какви химикали са в земята.

Но проблем също се оказва и разтворените вещества, които излизат, а именно соли (бромиди, хлориди), радиониклуиди като стронций и барий, както и това, което обикновенно наричат BTEX(бензин, толуен, етилбензин), летливи органични съединения, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве.

Индустрията признава, че въпросът за това как се справят с отпадъчните води, които идват от добива е един от най-належащите проблеми. В Пенсилвания този проблем е особено сериозен. Пенсилвания е геоложка формация, за разлика от другите щати, където е започнал добива, която не позволява обичайния метод на обезвреждане. Изхвърлянето на химическата вода, означава да се извозва с камиони до друг щат или да се плаща на местни пречиствателни съоръжения да ги обработва. Съоръженията, които не са оборудвани със средства за премахване на соли, често връщат добиваната вода обратно в местните реки.

 

През 2008г. завод за стомана в Клеъртон, Пенсилвания ,САЩ се оплаква, че водата от рака Monongahala е негодна за употрба. Натровена със соли водата миришела и имала странен вкус, и разяждала не само индустриално оборудване, но и съдомиялни машини и смесители за кухни. В продължение на някоко месеца в река Monogahala, която предоставя питейна вода на повечето хора от Питсбърг, не се спазват държавните и федерални стандарти. По искане от страна на Щата Пенсилвания Инжинерния корпус на армията на САЩ установи, че ще има нужда от пет пъти повече вода от водохранилищата за да се разрежда реката. Отнема пет месеца за да я почистят.

„Солта е сериозен проблем“, казва Роуз Райли, воден биолог към Инжинерния корпус на армията.“С нея трябва да се процедира както всеки друг замърсител.Тя не е биоразградима“.

През изминалата пролет, в отговор на обществен протест, Пенсилванският отдел за защита на околната среда поиска от газовите компании да спрат изпращането на „върнатите води“ към пречиствателни станции. Но това беше искане - не регламент, а въвеждането на такива мерки е скъпо. Шистовият газ се различава от другите видове петролни находища. Президентът на неправителствената фондация Хаинц, която подпомага развитието в югозападната част на Пенсилвания, Боби Вагт казва: “Колкото по-малки са разходите за всяка стъпка от процеса, включително тръбопроводи и пътно строителство, толкова повече пари ще спечелиш“.

Професорът по аграрна икономика на Пенсилвания Тим Келси казва, че това икономически, толкова и проблем на околната среда. Цели градове биха останали кафяви полета, като стойността на жилищата ще падне рязко. В момента компании, работещи в Пенсилвания не плащат данък за извличане на газ. Корбет наскоро въведе законодателство което да събира такси, които ще са в размер на от 1% от добива на газ от кладенец, значително по - ниски от Арканзас (3,54%) и Тексас(5,4%). Пенсилванските демократи наричат мярката приятелски настроена към нефтените и газови интереси.

На хората от Ануел не им е чужда цената от развитието - загубата на фермерската пролет, потъването на семейните домове от копането на мини по тях - или цената от липсата - затворени мелници и загубени работни места. Но като се има предвид нашите енергийни нужди, използването на хидравличен добив и кладенци вероятно ще нарастват.

Въпросът е дали наредбите за справяне с екологичните и здравни проблеми могат да бъдат в крак с процъфтяващата индустрия. 

 

NY Times