Българското дружество за защита на птиците маркира със сателитен предавател малък креслив орел край с. Александрия

В края на миналата седмица в района на защитената зона „Суха река” край с. Александрия екип на Българското дружество за защита на птиците маркира със сателитен предавател малък креслив орел. Младата птица, все още не е била излетяла от гнездото, но е била напълно готова за първия си полет.

Българското дружество за защита на птиците маркира със сателитен предавател малък креслив орел край с. Александрия

Тази е една от многото дейности по проект „Земите и горите на орела” на дружеството в партньорство с Изпълнителната агенция по горите. 


„Този проект е на практика продължение на предишен проект, който завърши успешно през 2019 година за опазване на малкия креслив орел и неговите най-важни местообитания в България. Предишният проект беше локализиран предимно в Южна България, то сега дейностите са насочени към Североизточна България, тъй като в нашия регион този вид е със сравнително добра популация и висока численост” – каза пред Добрич онлайн Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците. 

У нас има повече от 500 двойки от вида малък креслив орел, 50 от тях са локализирани в област Добрич. Най-често орлите гнездят в широколистните гори в две зони, защитени от Натура2000 – „Суха река” и Батовската долина. 

С този проект БДЗП цели дългосрочното опазване на популацията на малкия креслив орел, чрез защита и устойчиво управление на гнездовите и хранителните местообитания на вида, както и създаване на нови. 

„В дългосрочен план това ще осигури опазването на вида, който е защитен и приоритетен в Европа. По-голямата част на вида е локализирана именно тук.  Проектът ще се осъществява на около 20 защитени зони, някои от тях са в Североизточна, а други в Югоизточна България” – сподели Илиев.

По думите му сред целите на проект са от една страна подобряване на информацията за вида и неговите местообитания, създаване на устойчива основа за дългосрочно опазване чрез различни изследователски техники, поддържане и увеличаване на местата за гнездене и хранене, чрез прилагане на добри практики за управление на горите и откритите площи в горски територии. 

„Видът гнезди в широколистни гори, но не се храни там, а в околните местообитания – пасища и земеделски земи. Само по себе си опазването на горите гарантира гнездене на вида, но не е достатъчно, за да се среща на определено място, необходим е и хранителния ресурс, който той си набавя на други места. В нашия регион има също немалък брой полезащитни пояси, които ще бъдат възстановени, като това един от елементите за възстановяване на местообитанията и създаване на нови” – каза още природозащитникът. 

Маркирането на птиците с предаватели служи и за идентифициране на основните заплахи за вида. 

„Миналата година в Югоизточна България бяха маркирани три млади малки кресливи орела. Те дават информация и изпращат координати, които достигат до нашите компютри, данните са публични и могат да се видят на сайта на проекта, който се казва Eagle Forests. Там може да се прочете повече за проекта и извършваните дейности” – сподели Михаил Илиев. 

Той допълни, че тази година са били маркирани още няколко птици. 

„Това са птици, които извършват миграция подобно на щъркелите и лястовиците. Те зимуват в южните части на Африка и извършват много дълги и продължителни миграции през есента и пролетта. Техният път, местата за почивка и местата, на които се задържат повече време чрез сателитните предаватели стават известни” – каза още Илиев. 

Ако има случаи на гибел на някоя от птиците, може да се отиде до координатите, да се намери птицата и да се разбере причината за смъртта. 

„Това е нещо, което е изпробвано и работи добре и при други хищни птици – царския орел и някои от видовете лешояди, които се срещат в Европа. На база на данните от предавателите на загиналите птици се определят и набелязват заплахите, които са приоритетни за работата на дружеството в бъдеще. Обикновено заплахите при хищните птици са кацане на необезопасени стълбове, по които тече ток, залагане на отровни примамки с цел отравяне на вълци и чакали, но така най-вече се отравят хищните птици, защото те първи откриват натровеното месо. 

„Опитваме се да установим и маркираме колкото се може повече местообитания и гнезда. В определен диаметър около гнездото няма да се сече, за да не се променя местообитанието и птиците да останат там. За това трябва време, работата е доста трудна и сложна, орлите имат огромни територии, като голяма част са точно в широколистни гори и да се намери едно гнездо е доста сложна задача. Вече сме намерили немалко гнезда, но работата продължава” – каза в заключение Михаил Илиев.