IN MEMORIAM: Отиде си поетът Драгни Драгнев

Пътят на Драгни Драгнев тръгна от откритите друмища на добруджанския край, та чак до пространствата на поетическата вселена. Стиховете и белетристичните му текстове сякаш вземаха своя начален тласък от дълбочината на времето, от историческата съдба на род и родина. И в същото време от лириката му бликаше топла носталгична нежност.

Да бъдеш поет или писател ти е нужна любов, казваше Драгни Драгнев и имаше предвид нейното духовно измерение. А в любовта, знае се, има и нещо божествено. „Душата ми не се побира в тялото... Душата ми иска час по час да й растат криле. Иска да лети на воля. Нищо да не й пречи да се носи навсякъде. Иска стрък по стрък да кърми живота, да го разлиства. Да го упоява с ласки. До всяко коренче да слиза, да му свети... Душата ми иска шепа обич да посее...“

Това е неговата душа с всичките й разпятия, тук е топлината на неговите думи, тук са неговите надежди за живот и присъствие и след това, което ни отнася в отвъдните селения.

Светла памет! Нека почива в мир!