Д-р Емилия Баева: Децата в детските ясли и градини в Добрич се хранят здравословно

Новото пролетно меню в детските заведения на територията на град Добрич е здравословно и съобразено с възрастовите особености на всяко дете. В него присъстват както традиционни ястия, така и нови и интересни рецепти. Това заяви зам.-кметът по „Хуманитарни дейности“ д-р Емилия Баева в интервю за Добрич Онлайн.

Д-р Емилия Баева: Децата в детските ясли и градини в Добрич се хранят здравословно

Д-р Баева, какво предвижда пролетното меню в детските градини в Добрич?


Новото пролетно меню е ново и за детските ясли. Седмичните менюта в детските ясли, градините и в Детската млечна кухня се изготвят от специалист технолог по хранене. При изработването на тези менюта задължително прилагаме здравословни кулинарни технологии. Не приготвяме храна чрез пържене, нямаме и панирани храни. Храната се приготвя само чрез печене, задушаване и варене. Другото, което е характерно за кулинарната продукция в детските градини, е че тя се приготвя по рецептурници. Имаме рецептурник за деца от 0 до 3-годишна възраст, по който готвим за децата в Детската млечна кухня и детските ясли. Имаме сборник с рецепти и ръководство за здравословно хранене за деца от 3 до 7-годишна възраст, което беше изготвено през 2020 година. Затова казваме, че пролетното ни меню е малко по-ново, съобразено с този рецептурник. 

Какви са новостите спрямо миналата година?

Новото в менюто е, че е изработено по новия сборник, който ни връща малко към българския модел на хранене. В менюто присъстват традиционни ястия от България, например таратор, пилешка супа, яхния от зрял фасул, пуешко с ориз и булгур, спанак със сирене. Наред с традиционните ястия, ние имаме нови и интересни ястия с продукти, които сме имали и до сега, но просто рецептите са по-различни - овесени ядки, корнфлейкс, за който искам да уверя родителите, че е трябва е натурален, елда със сирене, различни видове омлети, ориз със зеленчуци, плодова пита с овесени ядки и подобни рецепти. Новост в менютата също е, че е намален енергийният прием. Това е нещо много важно, защото през последните години България не прави изключение от другите страни в Европа, че на преден план излиза затлъстяването в детска възраст и в много по-малка степен недохранването. Затова е намален калорийният внос за сметка на намаляване на въглехидратите.

С какво се различава менюто в детските ясли и градини и какво го налага?

Основно го налага възрастта. Продуктите, които влагаме в менюто в детските ясли и градини, са едни и същи. Това, което се различава са количествата и понякога качеството на храната. За децата до тригодишна възраст млякото трябва да е с висока масленост. То е до 400 грама дневно, но с масленост над 3,6%, а за децата над тригодишна възраст количеството е 420 грама, но е разделено. Половината е за сметка на масленост между 3 и 3,6% и останалото количество трябва да е 2%. Редуваме високомаслено мляко със средномаслено. Това е във връзка с това, че детският мозък до 3 години се развива бързо и все още има нужда от холестерол, докато при децата над 3 години вече трябва да се внимава с холестерола. Другата разлика е в количеството на месото. В ранната детска възраст е до 50 грама дневно, а за по-големите – от 55 до 60 грама. Количеството на хляба е различно. 50 грама е до 3 години, 80 е над 3. Качеството на хляба също е различно. За децата в детските ясли задължително предлагаме бял хляб по БДС, докато за децата над 3 години редуваме пълнозърнест с бял хляб. На пръв поглед това са дребни неща, но те са съобразени както с изискванията в наредбите, така и с принципите на здравословното хранене. След като беше въведен новият сборник за деца от 3 до 7-годишна възраст, задължително се прави оценка на менюто. Изпращаме го в РЗИ, където специалисти ни правят една оценка за храните, дали попадат достатъчно продукти от всяка хранителна група и добър ли е средно продуктовия набор. Ние се опитваме по всякакъв начин да отговорим на изискванията за здравословното хранене. Аз и експертите в нашата община, които се занимават със здравеопазване, преглеждаме менюто, изпращаме го на директорите, за да могат и те да си кажат мнението и го съгласуваме в РЗИ. Продължавам да считам, че децата в детските ясли и градини в Добрич се хранят изключително здравословно. 

В последните години зачестяват случаите на деца с хранителни алергии и непоносимости. Как се осъществява изхранването на деца със специална диета?

Още преди няколко години, в началото на мандата ни, създадохме алгоритъм за хранене на деца със специални диетични потребности. Когато се касае за деца с непоносимост към глутен или алергия, там изискванията са много строги, трябва да се готви даже в различни съдове, да не се хранят на една  маса, на която има поставен глутенов продукт, а хлябът, който ние консумираме, е от глутен. 

На тези родители разрешаваме да внасят храна. Например ако детето има алергия към белтъка на кравето мляко, а в закуската има айрян, на това дете ще дадем чай или плодов нектар. Използваме само натурални сокове. Смея да твърдя, че нямаме проблеми. Приемаме деца със всякакви хранителни алергии, непоносимости и заболявания. Така сме организирали храненето, че тези заболявания да не са пречка пред постъпването на детето в детско заведение. 

Харесва ли се храната на децата в детските заведения? 

Как ще оформим здравословните навици на децата в периода на тяхното израстване е наш основен приоритет. Когато започнахме да въвеждаме новите храни, смея да твърдя, че част от ястията не се харесваха. Ние започнахме да въвеждаме лапад, спанак, овесени ядки – неща, които голяма част от децата не бяха консумирали, но имаше и такива, които бяха свикнали още от Детската млечна кухня. Помня когато въведохме броколи, имаше доста съпротива и от страна на персонала, считаха, че храната ще се изхвърля. Считам, че постепенно, опитвайки се да го направим вкусно и привлекателно на външен вид, ние успяхме, защото от това, което говорим в момента с директорите и медицинските сестри в детските заведения и моя контакт с родителите на деца, смея да твърдя, че менюто се харесва. Децата се научиха. 

Бързите храни се харесват повече на децата, защото са по-вкусни, но аз продължавам да считам, че ролята на общината и нашата роля като родители е да създадем здравословните навици у децата. Аз имах притеснения, че новото меню може да не се хареса, защото се намали количеството на месото, защото се прецени, че децата приемат голямо количество месо и се увеличи броят на зърнените храни – просо, елда, жито. Средно продуктовия набор на зърнените храни беше увеличен. Средно седмично например децата приемат 141 грама зърнени храни, единия ден може да е 120 грама, на другия 140 грама, но важното е, средно дневно да сме дали това, което наредбата за здравословното хранене изисква. В голяма част от основните хранителни продукти – зърнени храни, млечни продукти, плодове, зеленчуци, мазнини и захари, успяваме да достигнем препоръчителния прием. Например, ако трябва да се приема 400 грама мляко, ние го даваме само с това, което децата приемат за четирикратния режим в детските градини. Дори и да не приеме вкъщи мляко, гарантираме, че е приело нормата за деня. Така постъпваме с повечето хранителни групи. Смея да твърдя, че има деца, които в детските градини се хранят по-здравословно и качествено, отколкото вкъщи. Не всички родители имат възможността да го осигуряват и да изчисляват средно колко грама от всеки продукт получава детето. Децата свикнаха и им харесва. 

Как се процедира при рождени дни, могат ли родителите да внасят торта за празника на своето дете?

Не е разрешено, няма как да разрешим, защото не знаем какво е качеството на тортата, която е направена навън. Не упреквам производителите, никой не знае как се е съхранявала от родителите и това нещо преди време е създавало проблеми. Имало е храносмилателни разстройства при децата. Смея да твърдя, че в тези продукти има страшно много транс мазнини. 

Родителите одобряват ли менюто?

В по-голямата част го одобряват. На майките, които са достатъчно интелигентни и четящи, менюто се харесва. По едно време се заговори, че ще храним децата с киноа, с чия, което не е стандартно за нас. Това са безглутенови храни, които са предназначени за деца с алергия и непоносимост към глутена. Това, че сме казали, че ще има и такива храни, не означава, че всеки ден храним децата с това. Мисля, че майките одобряват менюто, защото по-голямата част от тях искат децата им да се хранят здравословно. Когато изпуснем момента се получава така, че толкова много деца са със затлъстяване. Като специалист по гастроентерологията и хранене не мога да се справя с този проблем. Не мога да приема четиригодишно дете да тежи 90 килограма и когато се опитаме да направим режим на хранене, който да е съпроводен с повишена физическа активност, обикновено не постигаме резултат. Продължавам да смятам, че сме в дълг към нашите деца. Трябва да създадем здравословни навици както за хранене, така и за физическа активност още от ранна детска възраст. Ние от Община Добрич правим точно това при храненето на децата до седемгодишна възраст. Всеки ден на страницата на общината може да се погледне седмичното меню за детските ясли и градини. 

Като специалист какви са Вашите препоръки към родителите, за да бъде пълноценно и балансирано менюто на децата не само в детските заведения, но и у дома?

Преди всичко внимавайте в приготвянето на храната, не приготвяйте пържени и панирани храни. Децата ще свикнат, картофите да не са пържени, а да са задушени, варени или на фурна, яйцата да бъдат варени, забулени или по панагюрски. Има форма и начин, по който можем да ги предложим на децата. 

Реплики като, ще използвам този жаргон: „Мързи ги да изпържат на децата едни питки или филийки, а им дават боклуци като овесени ядки”, не ги приемам. Трансмазнините са два вида – естествени и изкуствени. Естествените се съдържат в млякото и червените меса, но в малки количества, те не влияят лошо върху здравето. Изкуствените трансмазнини не трябва да се дават изобщо на децата. Рискът от тях са сърдечно-съдови заболявания, увеличават лошия холестерол и намаляват добрия, диабет и затлъстяване. Достатъчно е само да заложим този капан на децата си, после каквото и да правим това няма да се промени. Моят съвет към родителите е да четат етикетите. Има ли растителни мазнини, значи са хидрогенирани трансмазнини. Всичко, което е в лъскава опаковка, просто го забравете, защото ние сме в дълг. Отиваме на гости и носим шоколад или бонбони, нямаме навика да носим плодове. Сега децата в детските градини приемат много плодове и зеленчуци, ние ги влагаме в десертите и междинните закуски и като съставки в храната. Считам, че ние ги научихме да ядат пресни плодове и зеленчуци. Всичко е въпрос на нашите разбирания. Искрено се надявам начинът, по който храним децата, да срещне подкрепа от родителите, за да продължат този навик.