Инж. Стоянка Кескинова: Всички обещават пътища, важно е да ги има, но по-важно е да има кой да минава по тях

Инж. Кескинова, на финала сме на първата кампания на вашата формация и първа за Вас, която се провежда в условията на пандемия. Каква е вашата оценка за кампанията, ще повлияе ли пандемията на крайния резултат и какви са вашите очаквания?

Изправи се! Мутри вън! участва на тези избори с ясна програма и провежда кампанията си “лице в лице”. Безспорно има напрежение заради пандемичната ситуация, но се стараем да спазваме указанията на здравните власти и провеждаме своите срещи на открито, сред хората. Моите очаквания са за справедлив вот. Всеки да се огледа около себе си и да прецени дали е нужна промяна и каква точно да е тя.

Какво лична цена платихте да сте водач и как взехте решението да сте такъв?

Изправи се! Мутри вън! е гражданска платформа. Няма го партийния строй, решенията не се вземат еднолично или от София. Всеки е свободен да решава какво да каже или да направи. Да помага в областта, в която живее, както намери за добре. Не ни налагат заучени фрази и скъп ПР. Дадена ни е възможност да поемем отговорност за действията си. Да работим за обща кауза, а не за еднолична. Всичко това е много важно за мен, защото в бъдеще, това ще ми даде нужната свобода да работя за областта. В политиката не трябва да се мисли от днес за днес, а трябва да се мисли за бъдещето.

Личната цена не е финансова, тя е името ми. Винаги съм вървяла с гордо вдигната глава, не мисля да позволя политиката да промени това. Решението да съм водач, беше следващата стъпка, която трябваше да предприема. Обичам Добруджа, нейното море, нейните поля. Не ми харесва да гледам, как изчезва. Това е основният мотив, изобщо да се захвана с политика.  

Как оценявате  политиката за Вас и какви позитиви и негативи Ви носи? 

За мен политиката е начин да помогна на повече хора. Въпреки различията ни, ние имаме едно общо нещо, живеем в Добруджа. А тя е по-важна от всичко лично. Единственият позитив, който искам, е областта да не е изолирана, както до сега от държавата България. Да има работа, здравеопазване, инфраструктура, образование, младите да избират да останат тук, а не да бягат в други градове или по чужбините.

Няма как да ми донесе негативи, защото не подхождам към нея с невъзможни очаквания и не правя нищо, с което да накърнявам достойнството на някого. За мен е важно, вървейки по този път, да е със хората наравно, а не през тях. Защото, какъвто и успех да си постигнал, погазил ли си някого, това не е успех, а падение. 

Вие не говорите за инфраструктура, защо тя не е ли важна за Вас? 

Не говоря за инфраструктура, аз живея в нея, всеки ден. Районът, в който живея, никога не е бил част от плановите ремонти, не е бил даже предвиждан някъде. Преди година и половина част от живущите там решихме да си направим сдружение, на което съм председател, и да се борим за по-добри инфраструктурни условия. Проблемът обаче  е, че доста от имотите там са със статут на земеделска земя. Следователно с минимални данъци. Въпреки това в момента тече процедура за изготвяне на ПУР и се надяваме след направата му да се подмени първо тръбопровода, който е един от най-старите в града и компрометиран. След това асфалт по терен. Миналото лято се организирахме и си подобрихме малко един участък от пътното платно. За съжаление не издържа дълго. Бяхме го направили с чакъл, който се оказа неиздръжлив.  Дъждовете и трафика отвориха наново неравните участъци. Скоро отново ще ги позаравним, чакаме времето да позволи, но това също ще е временно решение. При нас няма просто участъци с дупки по пътното платно, на места е на кал, в по-голямата си част пътищата имат съвсем малко асфалт, който по-скоро пречи, от колкото е полезен. По-големите неравности са оставени от ВиК, а ние нямаме механизъм, по който да ги накараме, след отстраняването на аварията, да полагат поне чакъл. Това е едно от нещата, за които ще настоявам, ВиК дружествата да носят по голяма отговорност за състоянието, в което оставят пътните платна след отстраняването на авариите си. Районът, за който говоря, не е единственият в подобно състояние, решението е повече участия в съвместни програми с други области и общини и по добра комуникация между местните и държавните институции. 

Как смятате да се борите срещу демографската криза в областта? 

За да се справим с нея, трябва да задържим младите. Това бихме могли да направим, като им осигурим конкурентна работна среда. Ще направя едно сравнение - за една и съща длъжност даже в една верига магазини, която има филиали тук и във Варна, служителят взима двойно по-голяма заплата във Варна. А оборотите на двата филиала са сходни. Не е редно 50 км. да ни делят от по-добро заплащане, по-добро здравеопазване и по-добра инфраструктура.  Трябва да има уеднаквяване на заплатите. За да се случи това, трябва да се роботи в насока вдигане на икономиката. Няма как да очакваме по добро заплащане, ако не вдигнем потреблението. Всички обещават пътища, важно е да ги има, ама по-важно е да има кой да минава по тях. 

С какво конкретно се ангажирате за област Добрич, ако сте в управлението след проведените парламентарни избори тази неделя?

Ангажираност и съдействие. Реалист човек съм, здраво стъпил на земята, зная, че ще е трудно, но не и невъзможно. През последните години доста са ни обещавали, никой обаче не показвал ангажираност към обещанията. Смятам да поема отговорност за поетите си ангажименти. Това е начинът, нещата да станат по-добри за всички нас. 

Защо трябва да се гласува? 

По конституция ни е дадено право да го правим. То е част от нашата отговорност към обществото, в което живеем. С годините хората си изградиха едно негативно мнение изобщо към политиката. Често чувам "Защо да гласувам, какво ще се промени?", отговорът е един - "защото, ако дадеш своя глас по съвест, той заедно с на останалите, ще промени бъдещето на всички ни!".  

Колкото по-бързо се осъзнае важността на правото на вот, толкова по-бързо стойността на съвестния вот ще промени статуквото. Затова гласувайте, независимо за кого, гласувайте по съвест.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!