Часовниковата кула в Добрич - символ на любовта на добруджанеца към традицията и всичко българско

Както знаем от историята през този период е съществувала забраната да се изграждат много високи монументални църкви, разрушени са манастирите, но тъй като часовниковите кули не са имали ярко изразена религиозна насоченост и на тях не се е обръщало особено внимание. Поради тази причина през периода 17 – 18 век в България се появяват часовникови кули и камбанарии, които със своята извисена снага, със своята монументалност стават символ на българския дух и българщината в този труден за българите период по време на османското владичество. 

Подобна роля е изпълнявала и една от 17-те часовникови кули в България, която се намира в Добрич, в някогашния Хаджиоглу Пазарджик. 

Първите сведения за нашата часовникова кула са от 1762 година като дубровнишкия учен Роджиер Бошкович в своя дневник на едно пътуване описва тази дървена кула, която му прави изключително впечатление със своята извисеност над останалите постройки в тогавашния малък град. По късно при пожар тази дървена кула изгаря и следващата информация, която имаме е едва от 1867 година, която е открита в османски извори, като се каза, че часовникът е подарен от тогавашните занаятчийски еснафи. Тъй като Добрич е известен занаятчийски център, тази прослойка на занаятчиите е имала, освен отношение към българското и традицията, тя е имала и финансовата възможност да го направи. Следващият период е през 1922 година – времето на румънския период. Тази часовникова кула е била реставрирана във формата на гъба, а самата оригинална часовникова кула, която е била в центъра ма града, е съборена през 60-те години на 20 век. 

Днешната кула, която е изградена в Стария Добрич е по снимков материал, по описания и документи и тя най-много се приближава към първообраза на някогашните възрожденски часовникови кули. 

Обикновено часовниковите кули са били от зидано масивно каменно тяло, отгоре се намира настройката на часовника и най-отгоре – задължително камбана. Часовниковите кули, изградени в чаршията обикновено са отмервали времето на труд и отмора. Съответно в самата кула е имало специален човек, който трябва да бие камбаната в началото, в края на работния ден и съответно в почивките. Освен за тази цел часовниковата кула е служила и като наблюдателница за пожари. Тя е имала подобни функции, но най-важната е била пластичното присъствие и символа на българщината, т.е. вече забогателият българин, който има повече финансови възможности показва и своя български дух и желанието да отстоява себе си в една подобна Османска империя. 

Часовниковият механизъм е изграден от известния майстор – Илия Ковачев, който идва тук от Габрово. Самата кула е дело на майстори от с. Българево. 

Кулата е висока 21 метра, като самият механизъм се задвижва от речни камъни, които тежат между 9 и 10 килограма. Самият механизъм трябва да се навива ръчно и след едно навиване той работи около 36 часа. Тогавашния майстор Илия Ковачев дава гаранция столетия за този механизъм. Самата камбана е 320 килограма и е изработена тук в Светия Синод. 

Първият си камбанен звън отбелязва на 28 юни 1985 година и можем да кажем, че тя е възродения символ на любовта  на добруджанеца към традицията и всичко българско.