Цветан Сашев: Крайовският договор променя съдбата на хиляди добруджанци

Според уредника в отдел „Нова и най-нова история” към Регионалния исторически музей в Добрич Цветан Сашев това е цената, която трябвало да платят българите, оставили родните си огнища. 

„Хората, които са преселвани, особено от българска страна, плащат тази цена. Според договора е било определено, че самото преселване е пожелание, но някой, независимо от това дали е българин или румънец, остане в съответната държава няма да има право да претендира за малцинствен статут. Ако българите, които са живеели в Северна Добруджа бяха избрали да останат там, трябваше да се определят като румънци и това е една от причините толкова много хора да предпочетат да дойдат в България”, разказа той.

Преселването започва през месец септември 1940 година и продължава до края на месец май 1941 година. общо от северна Добруджа са преселени около 67 хиляди души. 

„Самото преселване започва в средата на месец септември. Първите преселници идват с каруци, а Българската държава впоследствие осигурява възможност на тези, които искат, да пътуват с кораби, с влакове, с камиони. По-голямата част от преселниците идват тук в България до месец декември, а останалите през април и май. Румънските колониалисти се изселват изцяло. Те са били около 107 хиляди души. Основата на това преселване е свързано с това, че границата, която поставя Крайовския договор вече ще бъде и етническа. Това е било направено с цел да се избегнат бъдещи претенции и на двете държави”, заяви Цветан Сашев

За съжаление българите плащат тази цена да напуснат родните си места, докато за румънците тукашните места не са били родни. За българите от северна Добруджа техните огнища са там от столетия. От друга страна те са били запазени от ужасите на Втората световна война, тъй като след като Германия нахлува в Съветския съюз румънска армия също се бие заедно с германците и само при Сталинград загиналите румънци са около 120 хиляди. 

„При всички положения при мобилизираните щеше да има и наши сънародници от Северна Добруджа. По ирония на съдбата идвайки тук те биват спасени и съхранени. Разбира се част от тях търпят при това преселване немалки щети, тъй като според договора едно от условията е било те да оставят там своята недвижима собственост и тук да бъдат обезщетени с адекватни имущества. Това не се случва по адекватни причини, а са били създадени смесени комисии, които да се занимават с този вид орегулиране и претенциите от страна на българи и румънци продължават до средата на 50-те години, когато се смята, че този вид отношения са изчистени”, сподели Сашев.

Тези хора, които идват тук на територията на България стават известни с прозвището преселници. Те са били интересни хора с особен патриархален български език, запазен през вековете, със специфичен начин на обличане, голяма част от местните не са ги посрещнали радушно, но впоследствие те се адаптират, тъй като са били работливи и пестеливи и успяват и тук да създадат своя среда. Част от това, което им е предоставено тук като имущество, е било доста под това, което те са оставили там. За съжаление такава е била епохата, но от друга страна те са били защитени от ужасите на войната, която тепърва се разгаря.