Лена Кирилова: Носенето на накити от нашите предци е свързано с представите за тялото като един микрокосмос

Някога традиционното облекло е било допълнено от накитите, които са задължителен елемент и негов своеобразен декоративен център. Украшенията са се създавали в домашни условия или в ателиетата на изкусни майстори златари и са присъствали в ежедневния и празничния бит на българката.

Лена Кирилова: Носенето на накити от нашите предци е свързано с  представите за тялото като един микрокосмос

Те са разнообразни по предназначение, по начин на изработка, материал и форма и са израз на семеен и социален статус и белег на регионална и национална принадлежност. 



Според етнографа от Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова самите накити разкриват следи от древно изкуство и мироглед, те са илюстрация на променящия се духовен облик на българина и са свидетелство за приемствеността в развитието на една многовековна традиция. 

„Носенето на украшения е познато още от древността. Първоначално всички накити са били предмети с предпазна функция и са се носили по откритите и уязвими според древните представи части на тялото – главата, ръцете, ушите, пазвата и са служили за предпазване от болести и зли сили. Носенето им има и сакрална функция, която освен тази охранителна символика, се свързва с  представите за тялото като един микрокосмос, а зоните му са в съответствие с устройството на макрокосмоса”, сподели тя. . 

По-късно вече накитите започват да задоволяват и определени естетически потребности и стават израз на творческата фантазия и умение на майсторите. Преработването на благородни метали има хилядолетна традиция по нашите земи, като в Добруджа златарският занаят се развива предимно в Добрич, Силистра, Тутракан, Тулча и други градове. Използват се злато, метални сплави, сребро и скъпоценни камъни. 

„Продължение на древна традиция е характерната за женския костюм коланна украса. Много интересни по своята изработка са т.н. метални колани – кованци, които са направени от еднакви прешлени, нанизани на кожен ремък. Те са задължителен елемент и от сватбеното облекло. Изключително красиви и разнообразни по техника на изработка и по украса са пафтите. Обикновено те са от метални сплави, посребрени, позлатени, украсени със седефена апликация и впечатляват наистина с изящната си изработка и богата орнаментика. Най-разпространени са растителните орнаменти, животинските с акцент върху птиците. По-късно с промяната на културният модел и налагане на християнските възгледи древните езически символи придобиват нова смислова натовареност и върху седефените апликации вече се появяват различни религиозни изображения, като образи на светци, библейски символи и сюжети. Пафтата първоначално се носи само от омъжени жени, защото те ги получават като дар при годежа и сватбата и според традиционните представи пафтата е своеобразен амулет за предпазване на оплодителните сили и детеродните органи на невестата”, разказа Лена Кирилова.  

Предците ни вярвали, че върху накитите, ако бъдат изобразени освен езически и християнски символи, накитът придобива още по-голяма мистична сила. 

„В периода на османското владичество, когато българите не могат да носят открито символите на вярата, те ги изобразяват на места, недостъпни за чуждите очи. Много често под сваления горен пласт на украшенията се вижда кръст или друг християнски символ, изчукан върху метала, което е пример за т.н. скрито християнство. По същия начин виждаме и скрити кръстове върху широко разпространените медальони, изработвани от различни масивни пластини, украсени с библейски образи. Особено любим накит за глава са косичниците. Те се състоят от  няколко скачени плочки, украсени със синджирчета, звънтящи пластинки, декорация от емайл и се закачат отзад на кърпата върху главата. Характерни за годенишкото и невестино облекло са аскиите. Това са накити, изработени от една централна триъгълна плочка и завързани към нея звънтящи висулки. Много популярни сред населението са герданите амулети, които представляват обръч от двойно увита тел, те се закопчават отпред със синджирчета и върху нея са закачени кръстчета и розети.  Предполага се, че това е едно по-късно развитие на древните торкви. Шията е особена уязвима според древните представи, като тя свързва главата, като символ на безсмъртието, енергията, силата и на тленното, преходното, а именно тялото. Затова тя трябва да е защитена. Традиционен е и накитът куна, в превод икона, като в шестоъгълна рамка от бронз, в който се поставя седефена плочка с изображение на Света Богородица и Исус и други религиозни символи. Много красиви и полулярни тук в Добруджа са гривните кубелии, които са много масивни, отворени лети гривни, изработени от сребро и бронзова сплав. След Освобождението се появяват и гривните ентешии. Това са отделни плочки, съединени с подвижни верижки. Мъжете и жените носят и пръстени, изработени от бронзова или сребърна сплав, украсени с цветен емайл. Пръстените паралии са с голяма кръгла плочка с позлата и с цветен стъклен камък”, допълни етнографът. 

Със своята многопластова символика, изящна изработка и богата орнаментика традиционните накити от една страна разкриват религиозният аспект в народните представи, а от друга изключителното майсторство, с което те са изработени и със своето многообразие и ярки художествени достойнства, са сред най-красивите и неповторими образци на народното творчество, достигнало до нас.