Влезе в сила присъда на осъден за изнасилване на непълнолетни в Добрич

Окръжен съд – Добрич, потвърди наложеното на 24-годишния Акиф Ф. Акиф на 03.05.2011 г. от Районен съд – Добрич, наказание лишаване от свобода за 6 години и 6 месеца, както и постановеното той да изтърпи първо и отделно 6 месеца лишаване от свобода по присъда от 2008 г.

Влезе в сила присъда на осъден за изнасилване на непълнолетни в Добрич
Районен съд – Добрич, е признал Акиф Акиф за виновен за посегателства над две ненавършили 18-годишна възраст девойки. На 28.02.2009 г. в гр. Добрич той се е съвкупил с 16-годишна девойка, като я принудил към това със сила и заплашване. Първоинстанционният съд му е наложил за това деяние наказание 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. На 14.04.2009 г. в гр. Добрич той се съвкупил със 17-годишно момиче, като го принудил към това със заплашване. За това деяние е наказан с лишаване от свобода за срок от 3 години. Районният съд е постановил той да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания – 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Той е осъдил Акиф да заплати обезщетение от 6000 лв. на първата пострадала и 2000 лв. на втората пострадала. Първоинстанционният съд е групирал наказанието с наложеното му по присъда от 2008 г. и е постановил те да бъдат изтърпени поотделно.

Въззивното дело е образувано по протест на Районна прокуратура – Добрич, която иска увеличение на наложените на Акиф наказания. Той е обжалвал присъдата с молба да бъде оправдан и оспорва принудителния характер на иначе признатите от него полови контакти с двете девойки.

Окръжен съд – Добрич, извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда и установи, че при постановяването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка е правилно изяснена, затова липсват основания за признаване на Акиф за невинен и за оправдаването му.

През периода септември 2007 – февруари 2009 г. Акиф имал връзка с първата пострадала девойка. Тя поискала да прекратят отношенията, но подсъдимият не приел решението й и започнал да я заплашва. На 28.02.2009. г. двамата се срещнали в заведение и със заплахи за живота й младежът я накарал да го последва до таванско помещение на негов познат. В квартирата Акиф попитал момичето „с него ли е или против него”. То му отговорило, че не иска повече да бъде с него и желае да я остави на мира. Акиф ударил девойката в корема и й казал да се съблече. Тя се възпротивила, а той й ударил шамар по лицето и против волята й я изнасилил. Насилието продължило и Акиф снимал случващото се с мобилния си телефон. Няколко дни по-късно пострадалата се оплакала в полицията за отправяните й заплахи и психически тормоз, които я карали да се страхува за живота и здравето си. Акиф показал заснетия клип на приятелите си.

На 14.04.2009 г. подсъдимият уговорил среща с второто момиче, с претекст да върне чрез нея гривна на бившата си приятелка. Той й казал, че трябва да отидат да вземат бижуто от квартирата му. Когато пристигнали Акиф потърсил сметка на 17-годишната, защо не е изпълнила поставена й от него задача, да го снабди с новия телефонен номер на бившата му приятелка. Той й казал, че ще бъде наказана и изнасилена. Въпреки отказа и молбите на момичето, той я предупредил да не вика и да не се съпротивлява, защото ще пострада. След изнасилването второто момиче споделило с приятелката си, и двете се оплакали в полицията.

Въззивният съд намира, че не е допусната несправедливост при определяне на наказанието на Акиф. То съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното и на самия деец. При 16-годишната пострадала санкцията е съобразена със значително по-високата степен на обществена опасност на престъплението, при което са упражнени двете форми на принуда, посегателството е по-продължително по време, съпроводено е с изявено незачитане на правата на жертвата. Съдът отчита също, че зависимостта, в която е била поставена 16-годишната, и последиците от деянието, са с по-голяма тежест и по съдебно–психиатричната експертиза са необходими 2 години за преодоляването му. Въззвиният съд намира, че общото наказание е достатъчно, за да накаже, изолира и превъзпита дееца и няма основания то да бъде увеличено. Окръжен съд – Добрич, не намира основания за намаляване на присъдените в полза на двете пострадали обезщетения.