За будителите от Добруджа през Възраждането – с почит и вдъхновение

Процесите, които се случват в обществения и политически живот на българите в отсъствието на българската държава в края на 18 и началото на 19 век, или периода, който сме свикнали да наричаме българско възраждане не подминават и Добруджа.

За будителите от Добруджа през Възраждането – с почит и вдъхновение

Тук в нашия край обаче тези процеси закъсняват и затова има съвсем обективни фактори. Според уредника в отдел „Възраждане” към РИМ – Добрич Пламен Николов причините закъснението с повече от половин век на процесите на възраждането в Добруджа, но най-вече те се коренят в руско-турските войни, в които Добруджа е в епицентъра на бойните действия.


„Четирите войни в рамките на 50 години указват изключително неблагоприятно влияние върху демографските процеси в Добруджа. В резултат на тези войни Добруджа е опустошена и обезбългарена, тъй като през 18 век се променя етническата и религиозна картина тук, т.е. в Добруджа от преобладаващ християнски респективно български елемент, в резултат от насилствените помохамеданчвания и политиката на Османската империя в годините на нейния разцвет, се обръщат демографските процеси и мюсюлманското население е преобладаващо. Войните също принуждават много българи християни да напускат областта. В края на 20-те години на 19 век, когато Добруджа е почти лишена от българско население, тотално е превъзходството на мюсюлманското население, християнско население е останало само в някои по-големи градове. Ребългаризацията е основната причина за закъснението на процесите на възраждане в Добруджа”, разказа историкът Пламен Николов. 

След 20-те години на 19 век тук се заселват българи от планините и от Южна България, които усвояват изоставената земя. Идвайки тук тези българи носят и своя стремеж към самосъзнание, който вече е започнал по техните родни места. Българите в Добруджа повеждат своята борба за съхранение на род и език, която впоследствие прераства в осъзнаване на необходимостта от църковна и национална независимост.

„Първата задача е да се преодолее неграмотността на българското население, която е била изключително повсеместна. Огромен процент неграмотност е имало до към края на 18 век и разбира се това става чрез разкриването на съвременни светски училища, защото тази форма – килийното училище, която е изиграла своята роля съхранявайки българската народност през тъмните векове на робството, вече е непригодна. Тя не дава достатъчно знания за света, за природата и за историята на българите, която вече става осъзнат факт, благодарение на произведенията на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. За да се постави образованието и просветата на едно съвременно ниво са нужни новобългарски съвременни училища, в които се преподават светски науки”, разказа Николов. 

Първото новобългарско училище е открито в град Тулча през 1849 година. Тулча е градът крепост на българщината и българското самосъзнание през Възраждането. 

„Аз съм имал възможността да посетя този град и в притвора на църквата „Свети Георги” има запазен български надпис, който свидетелства за построяването на храма през 60-те години на 19 век, също така има свидетелства за построяването на класното училище. В Тулча в средата на 60-те години за учител идва видния наш възрожденски книжовник и просветител Сава Доброплодни, който учредява първото класно училище. Тогава то се посещава от над 250 младежи българи. В Тулча учителства и друг виден възрожденец и борец за църковна независимост – Тодор Икономов, също така и много други видни наши просветители. Стотици са тези учители и просветители в цяла Добруджа, чиито имена за съжаление са незаслужено забравени. По това време е разкрито и училище в Хаджиоглу Пазарджик, днешен Добрич, като решаващо за училищното дело е идването в града на големия просветител и революционер Иван Кършовски. По-нататък неговото дело е продължено като следа оставят учителите Калчо Попчевски и Йосив Хаджииванов”, сподели Пламен Николов. 

Важна роля в просветния живот на Добруджа играят и българските читалища. Те се утвърждават като изключително активни средища за съхраняване на българщината. Първото читалище в Добруджа отново е в Тулча, инициатор за създаването му е учителя Стефан Попниколов Изворски, който е изключителен книжовник и поет. До Освобождението читалищата в Добруджа нарастват лавинообразно. Създадени са над 120 училища и над 150 читалища в селата, които постепенно и бавно започват да променят етническия си облик и в някои населени места българското население започва отново да става преобладаващо. През този период навлиза масово и книжнина български език, започват да се разпространяват и четат десетки периодични издания. Голяма част от тези образци на възрожденската книжнина са оцелели през превратностите на времето и са част от фонда на РИМ – Добрич. 

„Смело можем да кажем, че Българското възраждане в Добруджа, макар и закъсняло, е успяло благодарение на стотиците неуморни труженици на книжовното и просветното поле, които незаслужено са забравени от днешните поколения. Спомена за тези хора и тяхното дело, според мен, трябва да бъде възкресен, за да заслужат те като пример в днешния труден момент, който преживява българската образователна и просветна система”, заяви уредникът в отдел  „Възраждане” Пламен Николов. 

Според него и днес има народни будители, има учители, просветители и книжовници, които влагат възрожденски дух в своята работа. 

Репортаж по темата можете да чуете по Радио 99.