100 години от рождението на продавачa на надежда и бащата на Лукчо - Джани Родари

100 години от рождението на продавачa на надежда и бащата на Лукчо - Джани Родари
Едва ли има някой, който да не е чувал за гордия и надменен дон Домат. Или вечно киселия принц Лимон. Всички ние си спомняме приключенията в замъка на графините Череши. "Приключенията на Лукчо" е една от детските книги, към които независимо от възрастта си, всички ние се връщаме.

На 23 октомври 1920 г. е роден човекът, създал незабравимите истории за царството на плодовете и зеленчуците, в което - цари вечната борба между доброто и злото.  Джани Родари е сред най-популярните автори на детска литература, с когото са израснали цели поколения.  Годината е 1928.  Чезаре, Марио и 8-годишният Джани са изгубили баща си, който си отива след тежко боледуване.  С детството и на трите момчета се приключва. Те, заедно с майка си трябва да напуснат родната Оменя и се местят в малко село в провинция Варезе,откъдето е майката.  За семейството обаче няма време за скръб - те бързо трябва да стъпят на краката си и да продължат напред. 


Джани се записва на училище, както повечето деца, но веднага прави впечатление с това, че е изключително будно дете и винаги е пръв в класа. Той успява да вземе диплома за учител, когато е едва на 17-годишна възраст и без да губи излишно време, веднага се захваща за работа.  Дажни започва да преподава в местните селски училища, като през 1939 година решава да опита късмета си и да завърши в Милано. Той започва да посещава лекции във филологическия факултет на Католическия факултет, но същата година избухва Втората световна война.


През 1940 година и Италия влиза във войната, а Джани е мобилизиран. Конфликтът, завладял целия свят, ще остави дълбоки и незаличими следи у бъдещия писател.  Войната започва да взима своето: двама от най-близките приятели на Джани: Нино Бианки и Амадео Мартели губят живота, си, а фашистите изпращат Чезаре в концентрационен лагер. Връзката между двамата братя е много силна и това жестоко наранява бъдещия писател. Той е освободен от армията, тъй като здравословното му състояние не позволява той да изпълнява военна служба, а и самият Джани е дълбоко отвратен от фашистите. 


В края на войната: 1944 година, той става член на Комунистическата партия и дори участва в съпротивата. 


След като Втората световна война приключва, Родари започва да се занимава с журналистика. Партията го назначава за редактор на лявото издание "Унита" през 1948 година, а през 1950 година получава покана да работи за детското списание "Il Pioniere" в Рим.  Така, Джани Родари успява да съчетае работата на журналист и паралелно с това - да продължи детството от там, откъдето е спряло.  Децата, както и критиката, приемат изключително радушно написаното от Родари и той започва да печели все по-голяма популярност.  През 1951 година той издава книга със стихотворения и детския роман "Приключенията на Лукчо", който му печели световна слава. 


Романът за Лукчо разказва историята за борбата между надменните плодове и бедните зеленчуци. Именно в тази книга се виждат редица политически послания за социалното неравенство, за несправедливата съдебна система. Метафорите са повод за критика и обвинения за прекалено левия уклон на Родари. Независимо от тези упреци, децата не спират да четат книгата и тя е преиздавана отново и отново.  В следващите години, Родари започва поредица срещи с деца, родители, педагози и преподаватели. На базата на тези срещи се ражда "Граматика на въображението", една от библиите за творческо писане за деца.  През 1970 година Родари получава Андерсеновата награда за литература, която е еквивалентът на Нобеловата награда в областта на детската литература. 


През целия си живот, Джани Родари искрено се вълнува от съдбата на децата и техните фантазни светове. 


Писателят казва: "Сълзата на гладното дете тежи колкото цялата земя".


Източник: VESTI


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+