Навършват се 185 години от рождението на Бачо Киро

Навършват се 185 години от рождението на Бачо Киро
Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Обесен е като активен участник в българското революционно движение.

Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета, Търновско, в семейството на селски говедар. Остава без баща на 6 години и започва да работи за прехраната на семейството. През 1847 г. майка му го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.


След 1852 г. става селски даскал.


По пътя на самообразованието и с упорит труд израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове, посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода.


През 1869 г. учредява първото селско читалище в България – „Селска любов“. През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.


В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознава с много дейци на революционната организация. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.


След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 г. успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Взема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.


Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, където печели уважението на съдиите с достойното си държане. Бачо Киро без колебание поема отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден, тъй като според стар турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. 


Тогава се случва нещо изумително. Българският патриот издекламира следните стихове:


„Аз един Бачо Киро съм, 


без страх от турчин комита съм.


Пушка на рамо турих,


Дряновски манастир намерих.


Правдата си да диря излязох,


въжето си на врата сам метнах! 


Обесен е заедно с Иван Семерджиев - войвода от Горнооряховската чета, в Търново на 28 май 1876 г. Погребани са там заедно с други въстаници.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+