Даниел Петков: Последните две години са крайно негативни за българското селско стопанство

Даниел Петков: Последните две години са крайно негативни за българското селско стопанство
Даниел Петков е народен представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Комисията по земеделието и храните в парламента.

Г-н Петков, кризата от пандемията от коронавирус показа проблеми в редица сектори. Каква е диагнозата за сектор „Земеделие“?


Трудно може да се постави диагноза предвид ситуацията, в която се намираме. Редица сектори са застрашени от настоящата пандемия както в национален, така и световен мащаб. Ще има браншове, които ще претърпят сериозни загуби. За момента земеделието е един от малкото сектори, които може би няма да бъдат тежко засегнати от пандемията. Предприетите от Европейската комисия мерки спомогнаха безпроблемното движение на суровини и земеделска продукция с цел гарантиране на хранителната обезпеченост на Съюза. Спокойно може да се каже, че освен ако не се появи зараза в самото земеделско стопанство, проблеми с обезпечаване на реколта 2020 не би трябвало да има. Въпреки това трупаните в последните 10 години  проблеми накараха българските земеделски производители да реагират бурно, настоявайки държавата да предприеме мерки, с които да ги подпомогне.


 


Какъв беше отговорът на държавата?


За съжаление всичко, което администрацията предложи като решения по никакъв начин не решава проблемите, от които страда секторът. Липсата на грижа за отделните земеделски производители, които оставени сами на произвола на пазара трудно успяват да формират необходимата им в качествено и количествено изражение продукция, не им позволява да получат пазарна цена. Разделението на много малки и много големи земеделски производители се отрази и на конкурентноспособността на семейното земеделие. Предоставянето на подпомагане без ясна визия и предприемането на мерки, които не са насочени към реалните проблеми на българското земеделие не само няма да помогнат, а даже в един момент могат да се окажат вредни.


Предходната и тази година ще се окажат знакови за българското селско стопанство в крайно негативен смисъл. През 2019 станахме свидетели на щетите, които претърпяха българските семеделски производители (БЗП), предизвикани от африканската чума по свинете. Потърпевши бяха както големите стопанства, така и малките производители предимно за лична консумация т.нар стопанства заден двор. Беше засегната близо 1/5 от българското производство на свинско месо. Освен селското стопанство засегнат беше и хранителния сектор и редица съпътстващи го производства.


 


Какви проблеми тепърва следват?


Тези условия ще доведат и до сериозни административни трудности за земеделските производители, тъй като в момента тече и срока за заявяване на земеделските площи и отглежданите животни за подпомагане с евро и национални средства. Този процес предполага физическото посещаване на бенефициентите в съответните служби. Със сигурност проблеми ще има надявам се не със сериозни последици.


 


Какви реформи трябва да бъдат извършени в сектора?


Най-важна е конкурентноспособността на нашите земеделски стопани. Мисля, че това стои на първо място предвид двойните стандарти, които се налага на българския производител. Задължителна е намесата на държавата в този случай. Какво имам предвид: редица държави имат национална политика и предоставят финансов ресурс за развитието на сектор „Земеделие“ допълнителен освен европейското субсидиране. Това дава редица предимства на земеделските производители (ЗП) да произвеждат конкурентна на пазара продукция, която има по ниска себестойност и затова е предпочитана от търговците съответно и от потребителите. Време е държавата да дофинансира приоритетни направления например зеленчукопроизводство, овощарство, производството на мляко и месо, това е решението за производителите, това ще им даде сигурност на пазара на земеделска продукция.


Друг аргумент в посока национално финансиране е фактът, че в следващия програмен период предвидените  европейски средствата за финансиране на ЗП за него са по малко, поне това е предложението на Европейската комисия- средствата за частта Земеделие да намалеят, което ще доведе до допълнителни сътресения. Тук също се иска държавническо решение от лидерите на държавите членки за запазване на  размера на средствата от предходния период. Дано предвид създалата се ситуация в условията на пандемия да няма спрени средства за стимулиране на земеделско производство.


Длъжни сме да защитим сектора и с каквото можем да го подпомагаме; да държим преди всичко на родното производство, това, което ни принадлежи и което предполага нашата идентичност. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+