6-те най-необичайни стайни растения

Днес ще ви разкажем за видовете, които можете да отглеждате в дома си и те да ви учудват с най-интересните си цветове и листа. Тези красавци вероятно ще удивят и ще впечатлят и вашите гости. А отглеждането им всъщност не е никак сложно.

Синята тиландсия се мести според сезона

Синята тиландсия (Tillandsia cyanea) е тропическо растение от семейство Бромелиеви. Листата й са с линейна форма, със зелен цвят, с червеникав оттенък, до 30 см дълги и около 1 см широки, повърхността на листата е със ситни люспи. Цветоносът е леко огънат или изправен, къс, съцветието е клас, с широка или плоска форма. Прицветниците се разполагат на два реда, плътно прилепващи един до друг като на елха, имат светлозелен цвят, до розов и червен, дълъг до 5 см, напълно се скриват от чашелистчетата. Листенцата на цветовете са извити, имат ромбоидна форма и нежен виолетов цвят.

Растението е топлолюбиво, затова през зимата трябва да се държи при температура от 18 до 22 градуса, а през лятото – при поне 17 градуса. Предпочита светло място без преки слънчеви лъчи. Расте и на северни прозорци. През есента и зимата можете да пренасяте растението на по-светло място – на източен или западен прозорец.

Поливайте през лятото умерено, а в студените дни – още по-рядко. Подхранвайте чрез листата. Растенията, засадени в почва, могат да се торят и в субстрата, а атмосферните – чрез опръскване. Това се прави от началото на пролетта до средата на есента през две седмици, като се добавят торове които са ¼ от препоръчаната на опаковката доза.

Тиландсията обича висока влажност на въздуха. Тя трябва да бъде не по-малко от 60%. Опръсквайте само с мека и топла вода.

Голата хипоцирта иска добро осветление

Голата хипоцирта (Hypocyrta glabra) е от семейство Геснериеви. Родината на растението са тропическите райони на Америка. В природата са разпространени около 10 вида. Голата хипоцирта е епифитно полуампелно растение с малко разклоняващи се филизи. Листата са срещуположни, на къси дръжки, с елиптична форма, месести, зелени с гланцов блясък, около 3-4 см дължина, голи. Цветовете са пазвени, единични или по 2-3 броя. Венчелистчетата са сраснали, покрити с восък, отдолу са издути, яркооранжеви.

През лятото растението се чувства добре при температура около 20-25 градуса, през зимата – около 12-14 градуса. Хипоциртата обича ярката разсеяна светлина, като засенчвате от преките слънчеви лъчи през лятото. През зимата осветлението трябва да бъде много добро.

Почвата трябва да бъде много лека и рохкава – 3 части листовка, 1 част торф, ½ част речен пясък. В почвата можете да добавите наситнена кора или корени от папрати и късчета дървени въглища. Поливайте през лятото обилно, през есента съкратете внасянето на вода. През зимата дръжте на хладно и не прекалявайте с напояването. Торете редовно от април до август с разтвор на минерални торове за стани цъфтящи. Подхранвайте всяка седмица. През лятото хипоциртата се нуждае от много влажен въздух, затова трябва да опръсквате редовно.

Забележителната калатея обича уюта

Забележителната калатея (Calathea insignis) е от семейство Марантови. Родина са влажните тропически райони на Южна Америка. Това е листнодекоративно многогодишно коренищно растение около 70-80 см високо. Цени се заради оригиналността на окраската на листата им, която може да бъде и с чисто зелен цвят, и с различен рисунък от линии и петна с най-различен оттенък – от жълт до червено-кафяв.

Калатеята е топлолюбиво растение, през зимата се държи при температура не по-ниска от 18-20 градуса, не понася въздушни течения и резки промени в температурите. Нуждае се от добро осветление, лека полусянка, със защита от преките слънчеви лъчи. При недостатъчно осветление растението губи окраската на листата си, те стават с равномерен зелен цвят, петната се сливат с общия фон. На интензивно слънчево осветление петурите стават кафяво-червени, появяват се изгаряния.

Пресаждайте ежегодно в рохкава, лека почва, която се състои от 2-3 части листовка, 1 част торф, 1 част угнил оборски тор, 1 част пясък и кисела почва. В почвената смес добавете и късчета дървени въглища.

Поливайте през пролетта и лятото обилно, а през зимата – умерено. Трябва да използвате само мека, престояла вода. От април до август подхранвайте с течни комплексни торове за стайни листнодекоративни растения през всеки две седмици, но не прекалявайте. Калатеята обича влажност на въздуха в рамките на 90%. Нужно е редовно опръскване на листата. Саксията трябва да се разположи във влажен торф или аквариум.

Мъхестата колерия спи зимен сън

Мъхестата колерия (Kohleria eriantha) е от семейство Геснериеви. Родина на растението са тропическите райони на Америка. В природата са разпространени около 50 вида. Това са тревисти растения с изправени, а с възрастта полягащи стебла. Листата са едри, срещуположни, с яйцевидно-продълговата форма. Окраската на листата е тъмнозелена с червен мъх по края на листата. Цветовете са или единични, или по 2-3 броя в пазвени цветоноси. Венчетата са камбанковидни с тръбичка до 5 см дължина и пет широки венчелистчета. Окраската на цветовете са от нежно розова, яркооранжева, до пурпурно-кафява. Обикновено окраската на цветовете е пъстра, с пръски от друг цвят.

През лятото колерията се нуждае от 20-25 градуса температура. Има период на покой, при който не е задължително да обрязвате надземната част. Оптималната топлина по време на покоя е 12-15 градуса. През зимата минимумът е 10 градуса. Колерията е светлолюбива. Нуждае се от ярка светлина, със засенчване от преките лъчи в най-горещите часове на деня.

За отглеждането на колерията използвайте широки саксии, които не са много високи. Пресажда се ежегодно през пролетта. Почвата трябва да е смес от листовка (2 части), чимовка (3 части), почва от иглолистни (1 част), торф (1 част), добавете и речен пясък.

Поливайте през лятото обилно, през есента съкратете напояването, а през зимата при прохладно презимуване поливайте по-рядко, като не допускате напълно изсушаване на почвената смес. Торете редовно от април до август всяка седмица с разтвор на минерални торове за цъфтящи стайни растения.

Пъстрата стапелия мирише лошо

Пъстрата стапелия (Stapelia variegata) е ниско сукулентно растение. Родината му е Южна Африка. Листата му са плътни. Четиристранните му стебла са покрити с атрофирали листа, които приличат на зъби. Някои видове имат бодли. Цветовете са огромни, приличат на кадифени морски звезди, пурпурни, зелени, кафяви, кремави, понякога с пурпурни и бели петна, с 5 листенца. Опрашването се осъществята от мухи, които се привличат от неприятния аромат на цветовете.

През цялата година пъстрата стапелия се нуждае от ярко слънце. Почвата се състои от парникова пръст и едър пясък или дребни камъчета. Стапелията предпочита през зимата да е на прохладно място, където температура е около 10 градуса.

Поливайте така, че да не оставяте субстрата да просъхне, иначе стеблата ще завехнат. Влажността на въздуха трябва да е максимално ниска.

Подхранвайте през лятото три пъти с течни торове за кактуси. Пресаждайте на всеки 2-3 години, през април, в устойчиви саксии, които са широки, но не и дълбоки.

Стапелията се размножава чрез семена, които се засяват през март или чрез връхни резници през лятото. За да се прихванат резниците, оставете срезовете им да просъхнат за 4-5 дни и чак след това засадете.

Венерината мухоловка ще ви избави от мухите

Венерината мухоловка (Dionaea muscipula) е многогодишно растение от семейство Дросера, чиито листа действат като капан. Те първо одушават своята жертва, а след това благодарение на ензима, който изпускат, разтварят насекомото, попаднало в тях. Родина на растението е Северна Америка. Листата са с дължина 3-8 см, вечнозелени, със зъбчета по края, във формата на челюсти, през лятото са червеникави, събрани в розетка. Цветовете се появяват през май-юни, на върха на стеблата от 1 до 15 бели цвята с диаметър 1 см. Растението достига размери 10-25 см на височина и ширина.

Растението хваща жертвата си като в капан като затваря шиповете на листата си, веднага щом то влезе между двата дяла. За съжаление обаче растението губи много енергия при затварянето на „челюстите” си.

Имайте предвид, че венерината мухоловка образува подземни булби, затова то може да изчезне през зимата и отново да започне да се развива през пролетта.

Осигурете ярка светлина, но пазете растението от преките слънчеви лъчи. Почвата трябва да бъде съставена от торф, сфагнум мъх и пясък. Не торете. Пресаждайте на всеки две години, през април.

Поливайте растението, като пускате саксията с венерината мухоловка в съд с дъждовна вода на всеки 3 дни. Имайте предвид, че течността не трябва да докосва листата. През зимата правете това по-рядко – не по-често от веднъж в седмицата. Влажността на въздуха не трябва да бъде по-ниска от 50%.