Проф. д-р Иван Киряков: Проблемът на земеделските производители е, че пръскат без значение дали има болести, или няма

Проф. д-р Иван Киряков: Проблемът на земеделските производители е, че пръскат без значение дали има болести, или няма
„Проблемът е, че земеделските производители не ходят да обикалят по полетата си и като забележат инфекция да предприемат мерки, а пръскат превантивно без да има необходимост и точно когато има такава те си мислят, че препаратът действа, но не е така”, заяви проф. д-р Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево.

Той сподели, че към момента, по негови наблюдения, състоянието на посевите е отлично. Фенофазата, в която се намират е млечна зрялост. Има достатъчно влага, което предполага стабилизиране на самите пшеници и добри добиви, които обаче зависят и от това до каква степен зърнено-житните култури са братили и  дали засушаването не е довело до отпадане на някои от продуктивните братя. „Нашата селекция е насочена главно към сортове, които осигуряват добив от централния клас, така че при нас добивите ще бъдат малко по-стабилни, отколкото при сортовете, които имат  висока братимост”, каза проф. Киряков.


Според него на този етап годината е много добра и там, където пшениците са поникнали още през есента и са успели да се вкоренят навреме и да понесат по-леко зимното и ранното пролетно засушаване, добивите могат да стигнат до  800 - 900 кг. 



Проф. д-р Киряков коментира и темата за болестите по зърнено-житните култури и по-специално пшеницата. „По отношение на болестите много се говори за устойчивост. Тя е временно състояние в популацията на гостоприемника, докато се появи раса или щам в популацията на патогена. Това е еволюция, съвместно развитие или т.н. коеволюция”, сподели той. Според него устойчивостта не е статично понятие и един от проблемите на земеделските производители е, че пръскат без значение дали има болести, или няма. „Те не ходят да обикалят по полетата си и като забележат инфекция да предприемат мерки, а пръскат превантивно без да има необходимост и точно когато има такава те си мислят, че препарата действа”, каза той. 


По неговите думи повечето от болестите, за които се подават сигнали, всъщност са абиотичен стрес.


„Крайно време е земеделските производители да проумеят, че има институти в България и че в тях има хора, които работят и без заплащане могат да получат съответната информация”, каза в заключение той. 

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+