Мая Чалъкова от Българево: "Каквато е природата през май, такава е и моята душа"

Мая Чалъкова е секретар на Народно читалище „Народен будител” в китното каварненско село Българево. Освен това тя пише красиви стихове, които посвещава на природата, семейството, родното село и безкрайното синьо море. Това не е просто историята на едно момиче, родено през май и кръстено Мая. Това е един разказ за силата на човешкия дух.

Мая Чалъкова е родена на 11 май. За себе си споделя, че точно този красив пролетен месец отразява нейната същност и дълбоката душевност, която притежава. „Каквато е природата навън, такава е и моята душа – вечно разцъфваща и вечно търсеща нещо ново”, казва българевката. Тя е от онези хора, които вече трудно можете да откриете. Тя е добра, мила и сърдечна, безкрайно много обича семейството си, приятелите, природата и животните. Любимата дума на младата жена е „Благодаря”. Обича да я използва често и винаги гледа да сложи другите преди себе. Споделя, че нейната мисия в живота е да прави хората щастливи.

Мая Чалъкова е имала трудно детство. Боледувала от бронхиална астма. Болестта й била съпътствана с тежки пристъпи на задух и понякога стигала до посиняване, но семейството и приятелите й винаги били до нея и я подкрепяли. „Аз съм била едно истински щастливо дете, защото съм родена в семейство на едни прекрасни родители.

Майка ми се казва Иванка, баща ми е Георги, имам и сестра, която е с 11 години по-голяма от мен и когато растях имах чувството, че имам 2 майки.

Когато станах на 19 години се роди и племенникът ми Георги. Семейството ми винаги е треперило над мен и се е стремило да съм добре”, разказа тя. До 10-и клас е учила в Каварна, след което нейният баща взел нелекото решение да я заведе в Сандански, където да завърши средното си образование в оздравително училище. След това се завръща в родното село, работи няколко години в КК „Русалка” като камериер и барман, а после и в кметството на Българево.

Преди около 2 години трагедия сполетява семейството на Мая, като преобръща изцяло живота й – почива нейният баща. „След себе си той остави огромна празнота, защото моята душевност е същата като неговата и животът ми след него се промени много”, каза със сълзи на очи Мая. Приживе баща й споделя, че много иска тя да започне работа в читалището в Българево и да помага на хората. Това негово желание се сбъдва. След година младата жена се явява на конкурс, печели го и започва работа. „Татко вече не беше между нас, но той ми помогна по някакъв начин да започна тази работа. Неговият дух остана да живее на земята чрез мен“, убедена е Мая, която дължи името си именно на своя баща. „Аз също от сърце исках да работя тук и мисля, че донякъде се справям добре.

Единствената ми цел е да оставя нещо след себе си и да покажа какви неща умеят талантливите хора на Българево”, каза тя.

На въпрос, дали се е променило нещо в читалището откакто е секретар, Мая отговаря скромно: „Дали нещата в читалището са се променили могат да кажат само хората”. Тя се стреми всеки празник да бъде отбелязан подобаващо и по този начин да се върне вярата на хората в читалищната дейност. „Откакто работя тук сме направили над 70 мероприятия, много хора ми помагат в работата, звънят ми и питат кое ще е следващото събитие в читалището, за да могат да дойдат или да ми помогнат в организацията, за което съм им безкрайно благодарна”, споделя Мая.

Освен работата в читалището младата жена пише красиви стихове, които е започнала да създава още от ранна детска възраст. Мая споделя, че най-хубавата поезия се ражда когато си весел или в 3 часа през нощта, когато всички спят. Вдъхновява я почти всичко, тя пише за празници, за делници, за хубавите неща в живота, за природата, морето, родното село, за всичко. Понякога излива мъката по загубата на баща си на белия лист. В стиховете й е преплетена вечната тема за борбата между доброто и злото. След като среща любовта, започва да пише и за нея. Посвещава на половинката си нежни слова.