Фелдшерът, изродил 850-грамово дете: В професията ни леки моменти няма

Завършва медицинското си образование през 1987-а и през септември същата година започва работа във Фелдшерски здравен пункт в село Къпиново, община Генерал Тошево. Там работи до 1995 година. След създаването на Спешната помощ започва в Общинската болница в Генерал Тошево. До настоящия момент работи там. 

Преди дни Димитър Алексиев и Димитра Димова – също фелдшер във Филиала в Генерал Тошево, бяха удостоени с приз „Достойните българи“ – за израждането на 850-грамово бебе. 

- Честито отличие! Бихте ли разказали за читателите ни за церемонията по връчването на призовете „Достойните българи“?

- Официална покана получихме от организаторите от „24 часа“. На церемонията присъстваха около 60 души. Имаше пожарникари, полицаи, обикновени граждани, спортисти, машинисти, водни и планински спасители и други. Присъстваха много официални гости – министри, деканът на Софийския университет, депутати, залата беше препълнена. Всичко, което се излъчи по телевизиите и се изписа по вестници, не е достатъчно. Присъствието, тръпката, вълнението и сълзите са неизмерими, не могат да се опишат. 

- Как приемате отличието и как се почувствахте сред толкова хора, които са отличени, основно за спасяване на човешки живот?

- Аз се радвам, че има такава признателност, че се организират такива събития. Това, което най-много ме зарадва, бе, че в залата имаше много млади хора. И то бяха наградени със същия приз „Достойните българи“. Присъствието на млади хора е надеждата, че България съществува и има бъдеще. 

- Вие бяхте отличени и от Община Генерал Тошево по повод деня на родилната помощ – 21 февруари. Какво е за Вас това признание, това отличие как приемате? 

- Отличието го приемам с удоволствие, защото се гордея, че съм извършил нещо достойно. Еуфорията беше голяма. Поздравиха ме и хора, от които не съм очаквал да бъда поздравен за постъпката, която извърших.

- Бихте ли припомнили накратко случая с 850-грамовото бебе, което изродихте и заради който са тези отличия?

- Случи се на дневно дежурство. Аз се прибирах от адрес от село Пчеларово. Звъннаха ми от апаратната, че има родилка, която е с много обилен кръвоизлив и предстоящо раждане. Бяхме на 2-3 минути преди Генерал Тошево. Помолих шофьора да форсира, да пусне звуково-светлинен сигнал, дадох инструкции как да бъде наместена линейката, за да се свали носилката. Когато влязох, жената беше с контракции, дошла бе със спукан мехур и обилен кръвоизлив. Сложих си ръкавиците, приготвих аспиратора. Преди това колежката Димитра Димова бе успяла да хване един кръвоносен път на този жесток колапс, за което съм й безкрайно благодарен. При започване на раждането аз нямах никаква информация, това, че бременната е на пълни шест месеца, в началото на седмия, го научих после. Когато се роди детето се побра само на лявата ми длан. Първото мероприятие беше да осигурим свободен достъп, свободни дихателни пътища, детето да си задиша. Наистина усилията бяха много големи. Но аз запазих самообладание, овладяхме нещата, детето задиша. В продължение на 20 минути бях надвесен над майката, измалях и помолих санитарката да ми поднесе стол. Свекървата беше до главата на родилката и ме попита: „Детето умря ли?“, тя не разбра. Аз разгърнах пелената, видях, че детето диша и това беше една радост за мен. Докато водех раждането колежката Димитра Димова бе организирала и повикала помощ от ЦСМП в Добрич. Колегите се отзоваха, дойдоха и транспортираха детето. Бебето престоя 24 часа в болницата в Добрич и беше пренасочено към Варна. След три месеца грижи то беше изписано. За нас е важно, че и детето, и майката са добре. Това ми е радостта. Родителите са много признателни.  

- В предварителния разговор споделихте, че не Ви харесва фелдшерите в България да бъдат поставяни заедно с други здравни работници под общото наименование специалисти по здравни грижи. Защо?

- Ще изразя лично мнение, с което, мисля, всички мои колеги фелдшери ще бъдат солидарни и ще ме подкрепят. Аз съм против да ни приравняват като специалисти по здравни грижи. Всеки фелдшер, който е работил на селски здравен участък, е като всичколог. Той се сблъсква с абсолютно всички случаи, с абсолютно всички инциденти. Правомощията на един фелдшер и на една медицинска сестра са коренно различни. Особено във филиалите фелдшерите вършат всичко, защото няма млади медици лекари. При нас в медицината две плюс две не прави като в математиката четири. Всичко се постига с практика. На много места във филиалите фелдшерите ходим и извършваме домашни посещения все едно пациентът е посетен от лекарски екип. Връщаш се, обслужващ и амбулатория. Отиваш на адрес, едно ти казват, друго се оказва. Поведението е много важно, как ще отреагираш. Трябва да изпипаш нещата, и юридически, всичко трябва да опишеш, да имаш съгласието на пациентите и други подробности. 

- Смятате ли, че би било удачно фелдшерите да имат самостоятелни практики и да сключват сами догори със здравната каса?  

- За това съм за, съгласен съм. Но нека първо ние да си учредим наша самостоятелна организация. Хората знаят кои сме, но нека юридически да си подплатим нещата. От там насетне нека хората да знаят, че ние сме легитимната организация и да знаем ние за какво се борим и какви са нашите искания. Аз мога да Ви отговоря на въпроса как може да се попълни дефицитът на кадри в Спешна помощ. Отговорът е еднозначен. Ако се легализират нещата, да се направи такава организация, да се изплащат часовете. Всички колеги работят на допълнителен трудов договор някъде. За мен също ще е удоволствие – аз работя на основен трудов договор, да работя и на втори такъв. Защо на мен този втори трудов договор, например, няма да ми се признава за трудов стаж, за пенсия, нали и аз си плащам осигуровките. Трябва да се признава за пенсия, да се промени категорията на труд. Ето така ще пристъпят младите хора. Сега само декларираш, а нищо не ти признават, поне аз не съм го усетил. Същото важи за медицинските сестри, за рехабилитаторите. Така че нека да се отдиференцира всяка специалност, да си бъде самостоятелна единица. От там нататък да се изложат нашите права и искания и да си ги отстояваме до край. Тихо и кротко. Мисля, че още не са назрели нещата за протест и за стачка. Нека първо да каже министърът. За това има министър на здравеопазването, за това има комисия по здравеопазване към НС, за това сме им гласували доверие – ние да поставим нашите искания, а те да обсъдят нещата и да вземат най-правилното, най-вярното решение. Не визирам партия – казвам комисия по здравеопазване, министър на здравеопазване.   

- Работите дълги години в сферата на спешната помощ, кои са най-тежките моменти?

- Ако трябва да бъда директен – при нас леки моменти няма. Важно е когато отидеш на адрес, независимо на раждане, на пътно-транспортно произшествие, за психично болен, на семеен скандал, да има екипност между фелдшера и шофьора, да се отреагира правилно. За да те повикат тези хора значи ти си отишъл да помогнеш. Случайно не те викат. Има и такива повиквания и те носят риск. Например, мен ме викат за някакво главоболие или обрив, а в същото време на другия край на община Генерал Тошево може да има тежко пътно-транспортно произшествие с пострадал. 

- Нападали ли са Ви, имали ли сте проблеми с пациенти?

- Лично мен не са ме нападали. Имах случай след семеен сигнал - когато изнасяхме жената на носилка тя ме ритна в долната челюст. Цяла седмица имах болки и бях отекъл. Всичко обаче беше несъзнателно, не умишлено. 

- Кои са положителните моменти в професията Ви? Какво Ви задържа в нея?

- Мога само да кажа, че човек, когато си е свършил добре работата, просто получава едно морално удовлетворение. Получаваш благодарност не само от пациентите, но и от близките им. Друго е когато тръгнеш по улицата, или си в магазина, или в някой ресторант да видиш усмивката, да чуеш едно приятно „Благодаря!“