Велина Христова: Моята задача е да предам нататък светлината, която съм получила от баща си

Велина Христова е родена в Пловдив, но споделя, че голяма част от жизнения й път е тук, в Добрич, сред хората на Добруджа. Завършва Художествената гимназия в родния си град, е след това и Националната художествена академия в София, специалност „Приложна графика и плакат“ при проф. И. Газдов. От няколко години е преподавател по Изобразително изкуство в СУ „Свети Климент Охридски“ в Добрич. Рисувам с различни техники, графика, текстил, илюстрация, споделя тя. 

- Г-жо Христова, защо решихте изложбата Ви да се казва „Душевни пейзажи“, какво послание носи това име?

- В изложбата представям живописни работи, пейзажи, експерименти, малко графичен дизайн. „Душевни пейзажи“, защото всъщност каквото и да рисуваме, реално художникът гледа през призмата на своята душа. И в крайна сметка отразява своя поглед. 

- Голяма част от пейзажите, които представяте, са на морска тематика. Какво е за Вас морето?

- Това е най-прекрасното нещо, което ме пази, ме обича и ме закриля. Което си ми е приятелче, другарче. Много, много обичам морето и край него съм пораснала. 

- Кое море обичате да пресъздавате в творбите си – бурното, тихото?

- За мое щастие, аз съм виждала много лица на морето. Трудно уловимо е. В изложбата съм се опитала да нарисувам и бурното море, и по-тихото. То просто има много лица. Бог с невероятната си сила на изключителен майстор ни е предоставил толкова много красота край нас, която, колкото и да се опитваме, едва ли някога ще уловим на цяло. Но се опитваме. 

- Какво друго освен морето Ви носи вдъхновение?

- Вдъхновяват ме вечните философски теми – за приятелството, любовта, порастването, децата. Вечните общочовешки теми. Животът, смъртта. 

- Какво от известния добрички художник Христо Господинов, който е Ваш баща, носят творбите Ви?

- Аз не мога да избягам от корена си, от гена си. Светлината, която той носи, по някакъв начин ми я е предал. Моята задача е да я предам нататък – на моите деца, на моите ученици. От него нося стремежа да вникнеш в дълбината на нещата. Да погледнеш отвъд видимото. Да видиш смисъла, да видиш значението, да видиш нещата отвъд видимостта им. 

- От няколко години сте преподавател по Изобразително изкуство в СУ „Свети Климент Охридски“ в Добрич. Какво Ви носят контактите с децата, с младите хора?

- Имаше една песен на ФСБ „Раздай каквото си събрал на време“. Радостта да споделям. И да се вдъхновявам от тях. Защото, както казва Халил Джубран, единственият начин да погледнем в бъдещето, това е през очите на децата. Така че поглеждам в бъдещето с тях.

- Случайно или не откриването на изложбата ви „Душевни пейзажи“ бе на 21 ноември – Денят на християнското семейство?

- Така се получи, че всъщност датата сама ме избра. Защото друга дата беше насрочена и в последния момент се отмени. И аз си казвам: Явно това е денят и може би не е случайно. 

- С какво са свързани бъдещите Ви планове?

- Аз съм много любопитен човек, неуморен и се радвам за тази възможност да общувам с публиката. Смятам да пробвам в сферата на текстила, да изтъка някои картини. Имам намерение да представя една индивидуална изложба само графика.