През 2017 и 2018 година държавата не е заделила и стотинка за капиталови вложения в болницата в Добрич

Д-р Светозар Байчев – изпълнителен директор на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич, пред Добрич онлайн

През 2017 и 2018 година държавата не е заделила и стотинка за капиталови вложения в болницата в Добрич

- Д-р Байчев, преди дни лекарка в Детско отделение в болницата в Добрич бе нападната от баща на пациент. Как ще коментирате този случай на агресия срещу медицински специалист?


- Това няма да е единственият и последен случай. Това ни кара да си зададем въпроса: Как и защо реагира по този начин обществото, при условие, че лекарите са интелигентни хора и си вършат съвестно работата. Че са натоварени колегите, така е. Но всеобща е липсата на медицински специалисти – на лекари, на специалисти по здравни грижи. Това е болест не само за болницата в Добрич, но и в цялата страна. Пренатоварени са, но това не значи, че не си изпълняват съвестно задълженията. 

- Какво решение на проблема търси ръководството на болницата?

- Ние изявяваме желание да се реши проблемът с осъществяването на охрана на място, в близост до Спешно отделение. Детски спешен кабинет е малко в страни от самото отделение и това дава възможност на недоволни пациенти да се саморазправят с дежурния лекар, който е сам и беззащитен и не може да реагира по никакъв начин. То и не му е задължение да се бие с недоволни хора. Ние не можем да заделим повече от средствата за организиране на самостоятелен охранителен пост от това, което имаме в наличност. При сформиране на Общинска полиция нашата молба към кмета ще бъде да бъде разкрит пост близо до Спешно отделение, за да престане тази порочна практика. Понастоящем имаме възможност да сигнализираме полицията. Съответните действия се ръководят от страна на дирекцията на МВР, следствие и гледаме да си получим компенсациите за нанесените щети. Но това, което е в съзнанието на хората, никой не може да го компенсира предвид терора, който се осъществява срещу тях. 

- Според Вас, на какво се дължи тази агресия, която ескалира в последните години? Може би натовареността не дава възможност на лекарите и медицинските специалисти да обръщат достатъчно внимание на пациентите.

- Това е едната страна на въпроса. Колегите са натоварени до предела. От друга страна е тази мнима свобода, която се дава, всеки си мисли, че е в правото си сам да преценява колко му е спешно състоянието и той да определя реда и начина на лечение. Може би е и въпрос на възпитание, обща култура. Може би съзнателно е оставено така, колегите лекари да не се обаждат много, много, да не роптаят, да си знаят мястото. 

- Какво се случва с отделение „Уши, нос, гърло“?

- Отделение „Уши, нос, гърло“ е едно от малките отделения, има разкрити пет легла. Поради спецификата на работата и естеството на заболяемост в тази тясна медицинска специалност, в която преобладаващите заболели са главно в периода есен, зима, пролет, в летния сезон работата е значително намалена. Оперативната дейност по принцип е ограничена до минимум. От двамата колеги със специалност, които работят там, единият оперира и той е в отпуск. Малката натовареност и появилите се здравословни проблеми при две медицински сестри във Второ вътрешно отделение, което е с 45 легла, наложи да командироваме там част от работещите в УНГ. Няма нищо странно в това. И друг път се е случвало, отделението „УНГ“ е помагало с персонал на Очно и Кожно-венерично отделение с поемане на част от графика и дежурства. От друга страна „УНГ“ изпълнява спешните повиквания, имаме лекар постоянно и денонощно на разположение, така че 24 часа спешността е покрита и въобще не става дума за закриване. След изтичане на 45-дневния срок към 15 септември се надяваме отделението да започне да функционира с планова дейност. Проблемът е  много по-сериозен, защото много от колегите са на пенсионна възраст. Малко от новозавършилите остават да работят в болницата след като придобият специалност. Рано или късно някои отделения сами ще се позакрият, защото липсват лекари и специалисти. 

- Успяхте да стабилизирате Кардиологично отделение. В кои отделения проблемът с кадрите продължава да е много голям? 

- Тревожно е състоянието в няколко отделения. А и останалите, които на този етап функционират в нормален ритъм, не са застраховани от това да изпаднат в същата ситуация. Отделенията, които са на ръба, са Новородени, Инфекциозни болести, Патолого-анатомичното отделение. Като че ли най-голяма е нуждата от реаниматори, защото Отделение по реанимация носи на плещите си цялата болнична дейност и без него не би съществувала областната болница като такава. Болката е всеобща. Без хора при наличие на обзавеждане, апаратура няма кой да изпълнява болничната дейност. 

- В този смисъл, доколко общински фонд „Здраве“ ще е в подкрепа на решаване на кадровите проблеми в болницата?  

- Това е добре дошло за областната болница. Такива са възможностите на общината, така е преценила тя, че може да помогне в този момент. Дали е удачно ще покаже времето, броят на кандидатстващите и приети по програмата и най-вече - дали фондът е изразходен към края на годината. 

- Имахте среща с кметове на няколко общини и те заявиха готовност да помогнат на болницата. Има ли вече някакви по-конкретни договорки?

- Имах възможност да се запозная с кметовете на общините Тервел, Крушари, Генерал Тошево, Добричка и Добрич. Осъзнавам, че това никога не се е вършило от моите предшественици. Срещите бяха ползотворни, вече виждаме първи резултати. Понеже необходимостта ни от закупуване на определени апарати е голяма, насочихме нашите желания точно в тази насока. От Тервел ни обещаха да включат в плана си за следващата бюджетна година евентуално закупуване със собствени средства на артроскоп, с който ще възобновим дейността на Ортопедично отделение. До преди две години разполагаха са такъв апарат, но той се амортизира и сега жителите на областта трябва да се подлагат на такива операции в Университетския център във Варна. Нашите специалисти са обучени и знаят как да работят с него, така че като им се предостави апаратурата ще възобновим тези операции. Очаквам и други стъпки, ще продължим разговорите. Не успях да осъществя контакт с кметовете на крайморските общини поради навлизане в летния отпускарски сезон. Надявам се след като приключи да се видя с кметовете на Каварна, Балчик и Шабла. 

- Какво е финансовото състояние на болницата?

- Болницата е финансово стабилна. Това не го определям само аз или от встъпването си в длъжност. Управлението на добричката болница от началото на 2000 година след д-р Калинкова, при д-р Ананиев, д-р Николов и д-р Йорданов е стабилно. Това позволява на ръководството в точно определени дни, без закъснение да изплаща месечните трудови възнаграждения. А така също, поради липса на просрочени задължения, да изпълняваме и допълнително материално стимулиране. Много внимателно преценяваме какво е състоянието на приходите и докъде можем да се разпростираме с разходите. А те никак не са малко. И от два месеца и половина сме разбрали, че сами трябва да се оправяме с ред неща, с ремонти, по покривните конструкции, на Хирургически корпус, на Терапевтичния, на Тубдиспансер, над Операционен блок. Извършихме и профилактика на котелното и парната инсталация. Променени бяха определени детайли във връзка с подготовката за есенно-зимната експлоатация на парната инсталация. Проблемите всеки ден са различни и това ни държи в тонус да ги решаваме.  

- В някои от отделенията извършват ли се ремонтни дейности, предвид, че е летен сезон?

- В Детско отделение текат ремонтни дейности. В скоро време ще бъдат окомплектовани боксовите помещения. Преди 20-ина дни приключи част от ремонта в Инфекциозно отделение, който бе направен с дарения на доволни пациенти. Всички тези дейности се осъществяват със собствени средства или дарения. Засега държавата стои встрани от тези неща и като най-голям акционер не полага грижи за капиталови вложения. От 2017 и 2018 година не е заделена и стотинка за такива.

- Наскоро успяхте да закупите нова апаратура. 

- Добрата новина е, че със собствени средства благодарение на реализирани обществени поръчки сме закупили част от необходимо обзавеждане, медицинско оборудване. Става дума за ендоскопски монитор за Хирургия и Гинекология, полуавтоматичен коагулатор на стойност 8 400 лева за нуждите на Клинична лаборатория. Закупен е видоегастроскоп, съвместим с ендоскопска система „Олимпус“. Осъществена е доставка на оборудване и инструменти за лапароскопски операции. Всичко това е на стойност с ДДС близо 90 000 лева. За да сме актуални и да сме в крак трябва да поддържаме определено ниво. А нашите специалисти са добри и при осигуряване на необходимия инструментариум си извършват дейността.