81-годишният Васил Илиев, който от 18 години е кантарджия в Добрич

- Какво си работил през годините?
След седми клас, през далечната 1951 година, изкарах курс за строители. Бях на 14 години. Точно на рождения ми ден се качих на влака с още 22-ма човека и заминахме за Русе, където изкарахме курса. Когато се върнах, работих по строежите. В село Паскалево строихме училището. Имаше един човек от София, който работеше при нас. Той бе по-голям от мен. Винаги четеше вестник, аз бях малък и не се интересувах от новините. Тогава той ми показа обявите за училища в София. Аз избрах едно училище и подадох молба. Така завърших за колбасар в София. Едно време трябваше да работиш три години по специалността, когато завършиш. Аз работих девет. По разпределение ме изпратиха в Горна Оряховица, където намерих и съпругата ми. След това през лятото работих по морето като транжор на месо, а зимата – по строежите. Имах проблем с очите. През 1984 г. постъпих на работа при хората със зрителни увреждания в клона в нашия град на социалното предприятие „Успех“. Когато навърших 60 години, през 1997 г., приключих работата си в предприятието.

- Как взе решението да станеш кантарджия? 
През 2 000 година си казах, че вече няма да мога да работя тежка физическа работа. Те и преди не ми позволяваха, но се принуждавах, защото трябваше да се изкарвам пари. Един мой приятел стоеше с кантар по центъра. Казах си, че ще му взема занаята. Купих един кантар. Ходих насам – натам из града. Мой приятел ме посъветва къде да застана с кантара. По него време имаше доста кантарджии. Сега сме само двама в града. Застанах на това място и така до ден днешен… Много хора ме познават. Спират се, казваме си по някоя приказка и денят минава.

- Как реагира семейството ти, когато им заяви, че искаш да се занимаваш с това?
Когато започнах да се занимавам с това, жена ми и децата не бяха съгласни. Не искаха да ги излагам. Въпреки всичко не ги послушах. Когато изкарвах по 2-3 лева, купувах по нещо от пазара. Тогава ме разбраха, защото излизах без пари от вкъщи, а се връщах с покупки. Така свикнаха. 

- Защо не увеличиш цената за претегляне?
Ако струва около 50 ст. хората няма да се спират. Повече от 15 години тегля на 0,30 ст. Правя отстъпки за по-големи групи. Ако влезе еврото ще направя претеглянето 0,50 цента. 

- Какво правиш през зимата, когато времето не позволява да стоиш тук?
Когато дойде зимата, прибирам кантара у дома и чакам пролетта. И така вече 18 години. 

- Мъжете или жените се теглят повече?
На кантар са. Младите хора не се теглят. Най-често се теглят тези, които са на средна възраст.