Учителят Христо Димитров: Не е имало учебна година, в която ученици да не са карани да пишат жалби срещу мен

- Г-н Димитров, преди десетина дни в електронни медии се появиха статии, според които родители Ви обвиняват в психически тормоз, в обиди към ученици, на които преподавате. Как най-общо ще коментирате това?

- Това изобщо не е вярно. Всичко започна от претенции на двама родители за оценки на техните дъщери. Защо не е 6, защо съм писал 5 за годината. От тук нататък се започнаха тези обвинения срещу мен, като се стигна включително и до телефонни заплахи за физическа саморазправа, за което съм уведомил полицията. 

- Кога се случи това?

- Това започна около 12-13 юни, в края на учебната година. Що се отнася до заплахите, едната беше на 21, другата на 26 юни. След като пак не промених оценките вече започнаха да излизат такива неща – че съм обиждал и ученици, и колеги, как съм се държал, някакви отвратителни изрази, които кой би използвал в училище. После вече се появиха жалби в Районното управление на образованието в Добрич. Би трябвало ако някой има претенции първо да си напише жалбата до РУО, откъдето да има проверка.

- В какво се състояха тези заплахи от страна на родители?

- Първата заплаха: вдигам телефона, непознат номер и се започва едно: „Ще те убия, ще те пребия, ще те смачкам”. Епитетите няма да ги казвам. При което аз затворих телефона. След няколко дни отново ми се звъни от друг непознат номер. Бях блокирал телефона си. Докато вдигнах и пак се започна. Блокирах и този телефон. И от там нататък – имам ги в телефона, 12 пъти ми се звъни, въпреки че той е блокиран. Представи се, каза, че бил много известен, всички го знаели. Заплахите бяха в стил мутренските години в началото на 90-е години на миналия век. И жаргонът такъв: „мен всички ме знаят, ще видиш какво ще ти се случи”. 

- А директно настояваше ли да се промени оценката?

- Да. „Защо си писал 5 на моята дъщеря? Как може?” и т. н. Жалбите бяха в края на учебната година и аз излязох в отпуск. Обадиха ми се от РУО, че има жалби срещу мен. Беше ми прекъснат отпускът, за да мога да се запозная в четвъртък и петък. В РУО не ми предоставиха информация кой точно се жалва. Аз представих всякаква документация и беше извършена проверка от експерта по история и география.

- Какво показа тя?

- Показа, че нямам нарушения. Относно документация, тестове, писмени изпитвания и т. н. оценките са абсолютно реални. Нещо много странно със заяждането – как човек може да се заяде с тест? Как може да промени оценка на тест, когато си има точен брой въпроси с отговори? Аз съм сигурен, че е преди това са знаели, че оценките ми са реални и за това се започна тази атака. Уж се тръгна с ученици, пък в един момент и с учители.

- Обвиняват Ви, че не харесвате учениците от паралелките с немски език.

- По предметите, които преподавам, няма абсолютно никакво значение кой какъв език учи. Аз преподавам на български език история и география. Дали някой учи немски, английски или френски няма абсолютно никакво значение. Бях обвинен, че съм ги наричал зубъри. Винаги съм им казвал: учете, а не зубрете. Но не и да ги набирам зубъри. Аз не виждам какво лошо има – всеки учител трябва да кара учениците си да учат, а не да зубрят.

- В предварителния разговор споделихте, че нямате профил във фейсбук и че не сте чели коментарите в различните групи. Учениците, които коментираха, бяха във Ваша защита. Написаха, че преподавате нестандартно, че часовете Ви са интересни. Как протича един Ваш час?

- Първо, не съм като повечето учители да застана отпред и да започна да си рецитирам урока. Винаги гледам да е нещо по-различно, прекъсвам за малко, за да задам някакъв въпрос, да кажа нещо интересно, някакви любопитни факти. Да го смеся с някакви упражнения в зависимост от това какъв е урокът. При мен не е само едиколко си време да се изпитва, едиколко си време да се преподава. Преподавам не както е в учебника дума по дума. 

- А как ще коментирате голямата подкрепа от страна на учениците на ЕГ „Гео Милев” – както настоящи, така и бивши?

- Мога само да им благодаря. Явно при тях съм си свършил работата. Едва ли всички, които са писали, имат само шестици, няма как да стане.

- Имаше твърдения в материалите, че обиждате в часовете си колегите си и че те също са настроени срещу Вас.

- Не зная как да го коментирам. Някой, някога, нещо казал, пък за колега, пък в час...

- Разбирате ли се с колегите си?

- Около 60 човека са. В интерес на истината, аз съм малко по-затворен в общуването си и реално общувам с петима-шестима. Това не значи, че с всички останали съм изпокаран. Връзките ни са чисто служебни. Няма какво да делим. Още повече, както се твърди, за отношението ми към немските паралелки. Да се върнем към това, че жалбите в езикова гимназия са ежедневие. Постоянно има жалби срещу колеги. Винаги, всяка година по няколко. И странното е, че в дъното са колеги, които карат ученици и родители да пишат срещу техни колеги. Преди мен беше  Галина Жекова, която каза, че се пенсионира и си отдъхна от жалби. 

- Споделихте в предварителния разговор, че имате наложено наказание  предупреждение, за какво е то?

- Днес /петък, бел. авт./ ми беше връчено предупреждение за уволнение от директора Милена Иванова. Интересното е, че се изтъкват единствено пак обиди, квалификации спрямо ученици и учители, уронващи доверието и т. н. Аз отказах да я подпиша тази заповед. На всичкото отгоре ми е измислена някаква проверка от 2016 година, пише, че има някакъв констативен протокол. Преди две години не ми е правена никаква проверка. Като оставим тези подробности е посочено, че нарушението ми е „квалификации спрямо ученици и учители”. Наказанието се води официално за срок от една година. Отказах да го подпиша от гледна точка на това, че да ми беше намерена някаква грешка в преподаването, по изписване и документация. Там грешка нямам. Но за квалификация… Всеки може да каже: „Той ми каза така”. Изобщо това не може да е основание.

- Откакто работите като учител имали ли сте такива проблеми?

- Досега проблеми съм нямал. Но не е имало учебна година, в която ученици да не дойдат и да не ми кажат, че са ги карали да пишат жалби срещу мен. Поне веднъж… Такава учебна година не си спомням да е имало. 

- Смятате ли да си търсите правата по съдебен път спрямо медиите, в които излязоха публикациите?

- Обмислям го. Не може да се пишат такива неща. Не съм потърсен от никого.