Възпитаничка на СУ "Димитър Талев" се завърна в училището като учител

Госпожица Илиева, както я наричат нейните ученици е бивш възпитаник на СУ „Димитър Талев“. "Понякога за мен там е моят втори дом. Все пак съм порастнала там.", с широка усмивка заявява тя. "Обадиха ми се, за да ми кажат, че има свободни работни места и ще се проведе конкурс.  Явих се, защото от опит знам колко всеотдайни и добри са учителите там.", разказа Гергана.

"За мен е удоволствие да съм част от този колектив. За моя голяма радост, освен мен, назначиха още  млади колеги. Една част от тях също бивши въпитаници на училището.  Страхотно е, че се дава шанс на младите хора да се реализират.", казва тя.

На въпросът ни защо е избрала тази  професия, младата учителка отговаря: "Най- важната причина, която вярвам е провокирала всеки отдаден учител е обичта към децата, както и възможността дададеш най-доброто от себе си, за да могат те да постигат успехи,  да се учат , развиват и растат  пред очите ти, което е изключително зареждащо. Освен това бях насърчена от госпожа Весела Панчева- директор на училището в което работя, която бе и мой начален учител. Бях решила да търся късмета си работейки в чужбина, но след един разговор с нея осъзнах, че това е една от най-благородните професии, което ме амбицира страшно много."

Как протичат учебните занятия?

Всеки път е различно. Главното естествено е ученето, но се опитваме  да го  съчетаем  с игрите, танците, рисуването и други неща, които  още повече да  заинтригуват децата. Използваме новите технологии, за да разчупим организацията на  учебния процес, като използваме различни иновативни методи, благодарение на модерната база с която разполага училището. Това е още една причина да се чувствам щастлива, че работя в СУ „Димитър Талев“.  

Участваме и в различни европейски проекти, които  пък  амбицират  учениците  да учат чужди езици. 

Понякога дълго разговаряме за неща, които не засягат учебния материал, но това е чудесно, защото по този начин децата изказват своето мнение и общуват помежу си. 

Какво за теб са учениците?

Едно от най-важните неща в живота ми.  Те са мои приятели, мое вдъхновение, понякога и мои учители.  Те са нещото, което може да ме накара да вляза във всякаква роля, да се усмихна, когато не ми е до усмивки и да забравя всяка една тяхна лудория, щом видя, че са си взели поука. Все пак те са деца- чисти и непринудени...Нашето бъдеще.

Подкрепят ли те по-възрастните колеги?

От мои учители, преподавателите в училище се превърнаха  в мои колеги, което бе доста странно за мен. В началото не можех да се обръщам към тях с малките им имена, не можех да се отпусна и да бъда уверена в себе си, но благодарение на тях, примера и отношението към мен, се чувствам благодарна, че съм част от този колектив.Гордея се, че съм част от един високо квалифициран екип. Постоянно се провеждат различни обучения, които дават възможност на мен и моите колеги да сме в крак с времето. 

Всеки ден  в училище е динамичен и различен. 

Ще продължиш ли с тази професия?

За сега нямам намерение да се занимавам с нещо друго, защото харесвам професията си и изпитвам удовлетворение от  това което правя. Всеки успех на децата ме кара да се радвам от сърце и още повече намирам смисъл и благородност в делото на учителя. 

Какво харесваш и какво не харесваш в тази професия?

Харесва ми това, че имам възможност да науча децата на много неща- да четат, да пишат, да смятат... Благодарна съм и за възможността да общувам с много хора, да не губя детското в себе си и да знам, че мога да предам своя опит на децата и да им  дам  пример  как  да станат още по-добри. 

Но това е и  много отговорна професия, което да си призная е голямо предизвикателство за мен. Освен за обучението на децата, всеки учител отговаря и за живота им.Точно заради това не  ми харесва факта, че напоследък в училищата се наблюдават много случаи на агресия, било то вербална, или невербална, както и на кибертормоз. Някакси контрола, които съществуваше, когато аз бях дете се еизгубил някъде.Пътят към разрешаване на проблема е  обществото да осъзнае, че учителската професия е много отговорна и специфична. Има хора, които си мислят, че е лесно и всеки може да стане учител, но не е така. Понякога никак не е лесно да отговаряш за голям брой деца, да ги учиш и да им даваш пример.  Когато са сами у дома децата са едни, но когато са в училище и са повече са съвсем различни.  Важно е обществото да се доверява на учителите.  В СУ „Димитър Талев“, където работя има специална група от медиатори, които реагират, когато възникне някакъв конфликт, но освен това трябва да се има и доверие на учителя, за да може да се реагира навреме при възникнал проблем. Надявам се, че с общите усилия на учителите, родителите и децата, нещата ще се променят.