Краси Демиров: Да си направим заедно литературен гъдел, който да превърнем в сърбеж за четене

Убедена съм, че идеята за тези литературни срещи под открито небе отлежава у теб от доста време. Разкажи ми как стана така, че вече е на път да се реализира.
- Идеята ми е от две години. И то си спомням датата, на която се пръкна. Това беше на 01.11.2015 година, на честването на будителите. Нещо ме подразни в раздаването на наградите тогава. Напоследък много почнахме да даваме награди за щяло и за нещяло и си помислих, че няма един човек да слезе до хората и да се опита да ги откъсне за пет минути от ежедневието и като едно време в старите читалища да им прочете една сказка. И тогава си казах – аз какво мога да направя. Ами аз мога да чета и да съм актьор, и да чета интересно. Затова ще чета на хората, ако ще светът да се преобърне. Ще си сложа една масичка пред театъра и ще започна да чета откъси от романи, разкази, стихове. Ще сложа десет книги на масичката и който мине, ще си избира какво да му чета, спират се още десет човека, слушат, заминава и така. Просто ми се искаше тоя народ, който сега стои цял ден пред компютъра и книга не е хващам в ръцете си от години, да го заинтригувам. Много хора не четат, включително и аз се улавям, че не чета като преди. Български автори не съм чел от една година. И ми се иска всичките тия ценности, които Вазов, Дебелянов, Йовков, Елин Пелин, а и съвременните Фотев, Валери Петров и други са ни оставили на хартия, някой все пак да започне да ги чува тия неща. Преди няколко месеца споделих тази идея с няколко човека и те ми дадоха идея да кандидатствам в общината за средства и изведнъж стъпка по стъпка идеята започна да се реализира. Помогнаха ми от Черноморски център за развитие град Добрич и те поеха деловата част от инициативата. – организация, финансиране, проекти. Към тях се присъединиха и ротарианците, на които много благодаря.

Къде ще се провеждат тези литературни четения и кога започват?
- На 11-ти август от 19.00 часа при чешмичката с шишарката в началото на градския парк „Свети Георги“. Но няма да бъде само четене, на мен не ми се иска само да излизам и дидактично да чета. Искам връзката да е двустранна, да поговорим за тематиката в творчеството на определен автор.

Какъв е репертоарът, който си избрал?
- За първата вечер само класици – Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, разбира се. Следващите дни ще има повече съвременници и хора, които са творили преди 20, 30, 50 години. Ще обърна внимание и на местните ни романисти, прозаици и поети. Всеки път ще пускаме и анкетни листи, за да разберем какво зрителят иска да чуе следващия път.

Колко срещи са предвидени?
- Общо 5 срещи. От 11-ти август до 8-ми септември включително всеки петък вечер. Възможно е да сменим мястото, но всички ще бъдат предварително уведомявани. Пет вечери се надявам да си направим „литературен гъдел“. Да се гъделичкаме взаимно, за  да може този гъдел да се превърне в сърбеж и да те накара да отидеш и да отвориш отново „Под игото“, например. Децата, според мен, вече имат друго виждане за литературата, Вазовият език им звучи чужд. Затова аз ще се опитам да го доближа до тях, без да го променям.

Коя е публиката, на която разчиташ?
- Не знам. Хората, които се разхождат в парка. Разчитаме главно на хората, които са чели активно някога, след това са позарязали малко книгите в библиотеките. Мерак ми е тези хора да ги върнем отново, дет се вика „в правата вяра“. С веднъж това няма да стане, затова ще го направим в няколко вечери, с тенденция да се превърне в целогодишна инициатива, за да можем да заразяваме всички хора с вируса на литературата.

Усеща ли се вече липсата на навик за четене?
- Как да не се усеща! Аз ти казвам, че аз самият не съм отварял българска книга последната година. А стоят вкъщи. Аз изгубих навика да чета българска литература. Луксозното издание, лъскавата корица и скандалното заглавие привличат погледа на читателя и накрая четем една кримка, която накрая е много по-слаба от разказите на Елин Пелин, да кажем. Дават се пари за книги, но хората нямат подбор. Отношението към българските автори се е променило. Ако попиташ на улицата кой е Валери Петров - не се знае. Едва ли всеки втори е чувал, че Славейков е бил кандидат за Нобелова награда за литература. На първата вечер още ще поздравя хората с едно гениално произведение поема на Славейков – "Чумави". Идеята е всеки да се поспре поне за малко, да си чопне малко парче от питата, която ще сложа, да се почувстваме близки за час време.