Блок „Добрич“ – символ на управленческото безхаберие

Блок „Добрич“ – символ на управленческото безхаберие
През 80-те години на миналия век десетки къщи на граждани на Добрич в централната градска част са отчуждени.

Причините най-често са, че по градоустройствен план на тяхно място трябва да се построи нещо друго. На семействата е даден кратък срок, в който да напуснат родните си домове. Общината ги настанява временно в оборотни жилища в квартал „Балик“. Обещанията на местната власт гласят, че максимум до пет години ще бъдат преместени в новопостроена сграда зад Стоматологията, където ще получат новите си апартаменти, в замяна на отчуждените им къщи. Собствениците получават първата си отчуждителна Заповед, нанасят се в общинските жилища и започват да чакат. И така вече повече от 30 години. До ден днешен 21 семейства продължават да чакат изграждането на последните два входа на общинския блок, обособили се във времето като самостоятелна сграда, наречена блок „Добрич“.



Деяна Йорданова, която е само на 18 години, когато напуска родната си къща, заедно със своите родители, казва, че се чувства като „заложница на община Добрич“, защото десетки години не може да управлява собствения си имот, в замяна на което живее в мизерните условия на оборотното си жилище в квартал „Балик“. Със сълзи на очи тя си спомня деня, в който празнува своя абитуриентски бал със съученици и когато се връща у дома, майка й и баща й вече са опаковали цялата покъщнина в чували, а самите те нямат къде да легнат да пренощуват.


През 1983 година отчуждават имота и на Малина Младенова Христова. Тя не успява да дочака да се пренесе в блок „Добрич“, борбата остава да води нейната дъщеря Зевшан Мустафа. „Поех наследството от майка си, но и аз вече съм на 60 години и ако не дочакам построяването на блока, може и трето поколение да оставя да чака“, казва тя. Зевшан Мустафа разказва и за лошите условия, при които живее семейството й в квартал „Балик“. Не могат да правят ремонти, тъй като жилището не е тяхна собственост, а в същото време дограмата е стара, стените са без изолация и външни и зимата едва успяват да се отоплят.


Семействата на Здравко Стоянов и Ангел Пенев все още живеят в отчуждените си къщи, но също чакат да бъдат един ден настанени в апартаменти в блок „Добрич“. Техните имоти са отчуждени през 80-те години, тъй като се намират точно на мястото, където по градоустройствен план, трябва да бъде изграден паркинг за блок „Добрич“. По щастливо стечение на обстоятелствата, през 90-те години на миналия век, те спечелват дело срещу общината, благодарение на допусната бюрократична грешка в отчуждителните заповеди, и запазват имотите си. Опитват се да намерят строител, който да издигне кооперация на мястото на техните две къщи и успяват. Но пред тях се изправя поредната пречка – отказът на община град Добрич да им издаде разрешение за строителство, тъй като там трябва да има паркинг. Това се случва по времето, когато кмет е Детелина Николова, а зам.-кмет по „Устройство на територията“ е арх. Пламен Ганчев. Ангел Пенев споделя, че при среща с архитекта му казва, че е като кучето, което хем не яде люцерна, но и на кравата не дава. Налага се двете къщи да бъдат отчуждени за втори път. И така те стават част от другите чакащи семейства.


През 2009 година община град Добрич променя архитектурния план на блок „Добрич“ и въвежда подобрения, състоящи се в алуминиева дограма, изолация и други. За сметка на това собствениците на отчуждените къщи получават втора отчуждителна Заповед, в която квадратурите на апартаментите им са намалени, а сумите за доплащане към общината увеличени. Обявява се нова обществена поръчка за строителството и през 2011 година то най-после започва. Завършва се грубият строеж, парите свършват и строежът е замразен. Така блокът отново не бива построен и до ден днешен стои на голи тухли, превърнал се в приют за бездомници, наркомани и хора със съмнително препитание.



А 21 семейства все още чакат и се надяват!


Очаквайте продължение по темата!


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+