Младежкия център "Захари Стоянов" ви кани на "Седмица на киното"

Разговор с Цветелина Добрева и Кристина Койчева, младежки работници в Младежкия център в Добрич "Захари Стоянов".

Младежкия център "Захари Стоянов" ви кани на "Седмица на киното"

- Тук съм по повод организираната от вас „Седмица на киното“ в Младежкия център. Откъде се зароди идеята ви и за първа година ли я реализирате?
- Като „Седмица на киното“ се прави за първи път. Всъщност ние и преди сме правили такива мероприятия, но без да са концентрирани в рамките на една седмица. Такива срещи за разговор и кино правихме през летния сезон, когато всеки търси прохлада. Идеята ни за седмица на киното се роди доста отдавна. За да бъдем част от младите хора, ние често проучваме техните интереси чрез анкети. Нашата работа като младежки работници е да бъдем сред младите хора и да слушаме тяхното мнение. Ние се вслушваме в техните идеи и се опитваме в следващ етап да го реализираме така, както на тях им харесва. В Младежкия център наблягаме върху неформалното образование на младите хора, защото те трябва да свикнат с мисълта, че това е нещо ново и интересно. Всеки може да учи навсякъде и по всяко време.
- „Седмицата на киното“ е повлияна от нашата основна цел - общуването, както и от желанието ни да популяризираме киноизкуството. Филмите заемат голяма част от нашия културен живот. По време на „Седмицата на киното“ всеки ден преди прожекцията на дадения филм ние разказваме на младите хора интересни факти от филмовата история на съответната държава,  от която идва конкретният филм.



- Къде се прожектират филмите?
- В Камерната зала на Младежкия център, всеки ден до петък включително от 14.30 часа.

- От кои държави идват?
- От Америка, Франция, Германия, Русия и България.

- Колко са филмите?
- Филмите са 5 на брой. За всеки ден от седмицата по един. Подбрали сме филми от различни жанрове, за да предложим за всеки вкус по нещо интересно. Целта ни е всеки да може да посети киното, което харесва. Освен това ние много искаме да насърчим в младежите желанието им да общуват вербално и реално, а не виртуално в интернет пространството и чрез тези прожекции да ги предизвикаме към дискусии.