24 май - Денят на българската просвета и култура и славянската писменост

24 май - Денят на българската просвета и култура и славянската писменост
Честит празник на буквите, българи! Днес е велик ден - на буквите, дадени на „вси славяни книги да четат" от Солунските братя - Кирил и Методий.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата. Денят не е случайно избран - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в "Христоматия славянского языка" от 1852 г. на Неофит Рилски. С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник 24 май е обявен с решение на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България.

Нека в този ден отдадем нужната почит към делото на светите братя Кирил и Методий, да погледнем назад, в миналото, за да поемем сила и да тръгнем "към светли бъднини". Да забравим думите на омразата и завистта, на кражбата и обидата, на злословието и лошотията, думите, които могат да нанесат болка. Нека с българските букви изпишем такива думи като България, празник, обич, радост, родина.
 
А, Б, В... редили двамата свети братя буквите на славянската азбука и ги дали в ръцете ни, за да можем да четем и пишем на родния си език. С първата си глътка въздух вдъхваме аромата на българския език, първата думичка изричаме на него и започваме да преоткриваме невероятното богатство от багри и нюанси в родното ни слово.
С буквите, сътворени от Кирил и Методий, пишем такива думи като „обич", „мама", "радост", щастие, „цветя", „родина", „любов". Но сякаш в забързания ни и суров делник забравихме думите, които носят обич, радост, щастие, удовлетвореност, милост и благодарност. Ожесточихме се, заваляха думи, които засядат като воденичен камък и нанасят такива рани, които и най-страшното оръжие не може да нанесе. Забравихме как се изписват добрите думи.

Източник: КРОСС
Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+