6-ти май - Ден на храбростта и празник на Българската армия

България е губила войни. Българската армия е губила битки. Български полкове са били разбивани, обграждани, пленявани и държани като заложници. Но исторически факт е, че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско знаме. В същото време във Военноисторическия музей в София са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да се бият срещу българската. Днес, спомняйки си с гордост за боевете при Сливница, Одрин, Чаталджа и Тутракан, трябва да сведем глави в признателност пред образа на българския войник, който изкова българската история с лаврови венци и слава.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския „Св. Георги“. С този орден се награждават само проявилите мъжество и героизъм на бойното поле. А с указ №5 от 9 януари същата година се постановява и честването на празника. Определена е датата 6 май (23 април) – денят на Св. Георги Победоносец.

В самото начало празникът се отбелязва съвсем скромно – панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на празненствата.

Паралелно с Деня на храбростта, съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден. Честван е на 27 ноември, в памет на победата, която българската армия постига над сърбите през 1885 г. Подписаният през 1919 г. позорен и унизителен Ньойски договор точно на същата дата я обезсмисля като ден на тържество. Така през 20-те години на ХХ век двата празника се сливат в един и се чества само Денят на Храбростта.

Започват да се правят големи Гергьовденски паради, като най-впечатляващ е този в София. На него винаги присъстват царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета на другите страни, които са акредититрани в България, както и хиляди обикновени граждани.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

Паметен е парадът от 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Под звуците на „Шуми Марица“ старите знамена-светини, обгорени и прокъсани от безброй куршуми, обикалят в прощално шествие препълнения с хора площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите знамена са осветени от Софийския митрополит Стефан, след което царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Лично Борис III връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е воден от кавалерите на ордена „За храброст“. Както на този, така и на всички паради, ветераните и инвалидите от войните са на специална почит и царят лично се ръкува с тях.

Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от комунистическата власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерски съвет. Самият празник е обвързан със знакови за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската армия е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 24 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г. Денят на армията след 1945 г. се отбелязва съвсем сдържано – само с приветствени речи, скромни прегледи на гарнизоните и награждаване на отличилите се. Няма никакви паради, обществени прояви или по-широко разгласяване. Най-точно определение за този период дава акад. Георги Марков: “45 години българските пълководци бяха в сянката на съветските маршали“.

След демократичните промени Седмото Велико народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка през 1877 г. от Руско-турската освободителна война. В следващите две години българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на Министерски съвет от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Съвременното честване започва пред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой воини.