Криптата в Залдапа - без архитектурен аналог

Криптата в Залдапа - без архитектурен аналог
Археологическите разкопки на Залдапа се провеждат за втора година. Миналата година в центъра на най-големия добруджански римо-византийски град, в провинция Малка Скития по времето на Юстиниан, започна разкриването на епископската катедрална базилика от V – VI в.

 


Тази година параметрите на базиликата са уточнени – широчината й е около 22 метра, широчината, с новооткрития атриум е около 55 метра, което я прави една от най-големите разкрити базилики. Това съобщи днес проф. Георги Атанасов. Храмът е великолепно изграден, много мощно фундиран, двуетажен – сондирано е мнение с археолози от Франция и Канада, които са впечатлени и догодина разкопките вероятно ще бъдат с международен характер.



Проф. Атанасов


Установено е мястото на епископската резиденция – много представителна отделна сграда, с голяма обща зала и допълнителни помещения.



Криптата, открита вчера


Най-голямото откритие досега обаче е криптата. В ранното християнство всеки храм задължително се е строял върху крипта с мощи на мъченици. Затова и сега се очаква да бъдат открити такива.



Криптата в Залдапа под олтара на епископската базилика е една от най-големите откривани не само в България, но и на Балканите. Тя е дълга около 3,8 метра, широка 2,5 метра и още толкова висока. По големина е сходна единствено с тази в Никулицел, Северна Добруджа, но е по-широка от нея. Там са погребани четирима мъченици. Няма практика за една мощехранилница да се прави такава огромна крипта.





Криптата разполага с вход, през който мощите са изнасяни при определени празнични поводи.  Входът към криптата е бил запечатан с голяма каменна плоча, но  в средата на базиликата тя е пробита и цялото помещение е запълнено с мраморни детайли от базиликата. Предполага се, че сводът е разбит по време на Първото българско царство – в нея е открита керамика с такава датировка.



Фрагмент – керамика от Х век


Една от хипотезите е, че е разбита тогава, защото лично княз Борис Михаил се занимава с търсенето на мощите на мъченици, за да освещава нови църкви. Самият Константин Кирил Философ се е занимавал с тази дейност по издирването им.



Храмът се отличава от останалите именно по голямото количество мрамор в него – бил е блестящ. Досега са инвентаризирани над 1000 мраморни детайла, което го прави без аналог по украса.



Археолозите все още не са стигнали пода на криптата и не са отворили много важният северен люнет, върху който обикновено се изписват имената на мъчениците, чиито мощи са положени вътре. 



Като архитектура това съоръжение няма аналог – такава крипта не е откривана, това е принос към раннохристиянската материална археология в християнския свят, категоричен е проф. Атанасов.



Костадин Костадинов


Община Крушари отпусна 10 000 лв. за разкопките в Залдапа, повече отколкото е дала държавата – 8 000 лв., съобщи директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов.



Кметът на община Крушари Добри Стефанов заяви, че гледа на финансирането на разкопките като на инвестиция, защото идеята на местната администрация е след пълното разкриване на крепостта тя да бъде реставрирана и консервирана за туристи. Той предвижда не само туристически маршрут в богатата на археологически паметници община, но и изграждане на къщи за гости.



Свещеници от добричкия храм „Света Троица“, спазвайки канона, днес отслужиха водосвет на раннохристиянската крипта.



С помощта на багер от криптата днес беше изваден още един елемент от невероятната украса на храма - капител, върху който подобно на повечето находки, е изобразен кръст






Открити са и множество керамични елементи


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+