Творби на Дора Кънчева, Иванка Сокерова и Лика Янко в Художествена галерия - Добрич

Живопис, колажи и керамични релефи от фонда на галерията представят част от творчество им, а творбите им – разнопосочни в пластичните търсения, са обединени като че ли от една особена духовност. Всъщност трите художнички ги свързва приятелство – те са част от приятелския кръг на Славка Денева /чиято ретроспективна изложба в Добрич приключи през февруари/, в който са и други известни български художнички като Олга Вълнарова, Люба Паликарова, Зина Юрданова и др. 

 Дора Кънчева е родена на 05.06.1926 г. в Стара Загора. Завършва през 1951 г.  Художествена академия в София, специалност живопис при проф. Дечко Узунов. Дъщеря на позабравения днес художник Ганю Иванов, завършил Държавното рисувално училище като ученик на Мърквичка, тя е белязана от творческата близост и приятелство за цял живот с  артистичните  дарования на Славка Денева и Лика Янко.

Иванка Сокерова е от художниците с най-драматични съдби в българската реалност. Художничката е родена в заможно семейство и до 12-годишна възраст се развива като пианист вундеркинд. Тежко заболяване парализира дясната и ръка и след дълго лечение тя постъпва в курса на проф. Марко Марков, където изучава скулптура. До края на живота си художничката работи само с лява ръка и създава стотици релефи и пластики от керамика, както и рисунки и колажи, а също така и текстове. В творчеството си тя комбинира класически похвати и техники близки до дадаизма, принципи от нашата традиция и от различни периоди от световното изкуство.

Лика Янко е родена през 1928 г. в гр. София. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров. Твърди, че той и проф. Дечко Узунов са спомогнали за формирането й като творец. Самият Дечко Узунов обичал да казва, че има две деца - Лика Янко и Генко Генков. Първата й самостоятелна изложба през 1967 г. е преждевременно закрита, а Лика Янко отново излага свои платна пред публика четиринадесет години по-късно - през 1981 г. Нейни картини са притежание на почти всички галерии в България, както и на представители на повечето дипломатически мисии у нас - на Франция, Италия, Германия, Испания, Швейцария, Португалия, Аржентина, Колумбия, Индия, Египет, Индонезия, Япония и още много други. Творческият й почерк е неповторим - примитивна рисунка, богат колорит в по-ранните й платна, който в последните й работи стига до чисто бяла стилистика, включването на множество конвенционални предмети като канап, морски камъчета, огледала, мъниста и т.н., чистота на излъчването, философска обобщеност. Умира през 2001 г.