Паметник на таврийските българи ще бъде издигнат в Добрич

Таврийските българи са втората по големина българска колония в рамките на Русия, живели в Крим и областта Таврия, на северния бряг на Азовско море, съобщи директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. При нашествието на германските войски през 1941 г., те са подложени на репресии и за да се предпазят са се декларирали като българи, поискали са защита покровителство от българските власти, което получават. В началото на 1942 г. местният неформален лидер Мишо Хаджийски инициира движение за завръщане в родината – майка. Пишат писмо до цар Борис III, в което го молят да се върнат обратно в родината. Той удовлетворява молбата им и основният поток бежанци е през 1943 г. в Добруджа – румънските колонизатори вече са си отишли и има голям поток от българи – преселници. Таврийските българи се заселват, държавата ги оземлява, отпуска им безлихвени заеми и храни. В този момент те са с еднакъв статут с преселниците от Северна Добруджа. През 1944 г. обаче, когато идва Съветската армия и България е окупирана,  таврийците са третирани като изменници на отечеството, бидейки съветски граждани. Сталин ултимативно изисква от тогавашното държавно управление да ги предаде. Започва драматично преследване и депортация. Едва единици от тях оцеляват в СССР. почти всички са избити.

Костадин Костадинов - директор на РИМ - Добрич

В мемоарната книга на Иван Станчов „Дипломат и градинар”, който през 1943 – 44 г. е бил български консул в Галац и пряко ангажиран с преселването на таврийските българи у нас. В следното изречение се съдържа и основният аргумент, паметникът да бъде издигнат в Добрич: „ Успях да ги прекарам през Дунав до Добрич.”  С това мисията му приключва.

Групите с преселници от Добрич са разпределяни в други околии.

Предвижда се паметният знак да се постави пред сградата на Община Добричка, срещу барелефа на цар Борис III, защото в последното изречение си на писмото им до него, в което умоляват да ги приеме, те пишат: „...Дано Бог даде пак да бъдем заедно”. Така инициаторите искат да сбъднат тяхното въжделение. Сградата на общината е била тази, която ги е посрещнала, както и тази, в която са изготвени списъците за депортирането им.

Георги Чунчуков

Очаква се паметникът да бъде готов до края на 2014 г., когато се навършват 70 години от депортацията на таврийските българи.

Непопулярната съдба на таврийските българи ще бъде обект на внимание на специален проект, съвместно разработен между РИМ – Добрич и Международния колеж, който ще включва интернационална конференция и филм.