Доверието в правителството продължава да спада, 1 млрд. от Брюксел висят на косъм

„Кабинетът на Пламен Орешарски продължава да чупи рекордите по недоверие - за шестмесечното си управление успя да надмине по непопулярност предшествениците си от тройната коалиция и ГЕРБ. Цели 65% от българите не вярват на правителството и ако тази тенденция се запази и през декември, ще бъдем свидетели на невиждани от 90-те години насам ситуации, сочат данни на "Галъп". За същия период кабинетът на Сергей Станишев успя да постигне 57 процента отрицание, а Борисов - 41 на сто. Сондажът показва и още една тенденция - покачва се подкрепата за партиите от Реформаторския блок и те отнемат третото място в класацията на ДПС.
През последния месец процентът на одобрение за хората на улицата е скочил от 41 на 48%, а подкрепата за протестите срещу кабинета се е увеличила от 41 на 49%. Песимизмът сред гражданите за бъдещето на страна достига връхна точка от влизането ни в ЕС през януари 2007 г. 72 на сто от българите смятат, че страната върви към по-лошо. "Ако се запази тази тенденция, ще навлезем в нов етап, който ще напомня на 90-те години и особено на управлението на Жан Виденов", смята шефът на "Галъп" Първан Симеонов.
Интересно развитие бележат електоралните нагласи. Начело на класацията продължава да е БСП с 21.4%, следвана от ГЕРБ с 18.1%." - в. „Сега".

„Близо половината българи подкрепят студентската окупация, а едва един от десет не е чувал за нея, показва месечният политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" за ноември. Действията на студентите не срещат подкрепата на 39 на сто от българите, а 14 на сто не са сигурни в позицията си.
Според представителното изследване на "Галъп", направено между 31 октомври и 7 ноември, 45 на сто от пълнолетните българи смятат, че зад окупацията на Софийския университет стоят политически сили, а едва 28% не се съгласяват с твърдението.
Хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС са по-големи привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер, пишат социолозите от "Галъп".
В последните месеци отчитахме стабилизация на нагласите в обществото, но напрежението оставаше и можеше да се очаква обществена мобилизация. С новите протести от последния месец тази мобилизация е факт, каза на пресконференция политологът и директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. По думите му българите имат резерви към методите и формата на протест, използвана от студентите, но като цяло данните показват висока подкрепа за исканията им." - в. „Дневник".

"Ако не получим покана да участваме в Консултативния съвет за НС, ще блокираме входа на президентството. Ще спрем с телата си Бойко Борисов и Цветан Цветанов, така че да не могат да влязат на заседанието на КСНС при президента Росен Плевнелиев", заяви Николай Бареков на пресконференция на "България без цензура". "Участието на двамата - единият като член на СИК, а другият като човек с 4 обвинения, е цинизъм. Ще се опитаме да спрем и Лютви Местан и Станишев. Ако не успеем, то поне те ще чуят какво е отношението ни към тях", категоричен бе Бареков.
"Ако бъда допуснат до КСНС, искам да заявя, че освен бежанците, най-големият проблем на България е демографската катастрофа, която има две причини: корупцията сред политическия елит и бедността на народа. Според мен това трябва да е истинската тема на КСНС и очаквам да чуя как президентът ще се справи с този проблем", заяви идеологът на "България без цензура".
Николай Бареков отново извади 3 нови снимки, взети от интернет, на които Бойко Борисов е с Красимир и Николай Маринови, известни като Големия и Малкия Маргин, и Румен Николов - Пашата." - в. „Стандарт".

Всекидневниците съобщават също за гладна стачка на бежанци в Харманли.

„Мълчалив седящ протест пред портала на лагера в Харманли и начало на гладна стачка обявиха от вторник настанените там бежанци.
"Обявяваме гладна стачка и безсрочен седящ протест. И без това храната не достига - гладуваме така или иначе", каза сирийката Джазиа Саиф Алдаин. Около 200 от обитателите, предимно жени и деца, блокираха портала и крещяха на английски: "София!" и "Свобода!" Протестиращите искат по-бърза процедура за получаване на бежански статут. "Тук условията са нечовешки. Нямаме храна, нямаме лекарства, студено е. Искат ни пари, за да получим статут ", викаше млад сириец. Други твърдяха, че са отчаяни и вече не искат нищо освен да се върнат в Турция. "Сгрешихме! Мислехме, че като стигнем до страна от ЕС, ще получим човешки условия на живот. Но тук не могат да живеят хора!", категорични са бежанците от Харманли.
Из целия лагер димят огньове. На тях местните готвят. Основното ястие е картофена яхния. Очаква се скоро в лагера да пристигне военно-полева кухня. Токът и водата за нея са осигурени, увериха от ръководството на бежанския лагер.
Между обитатели на лагера също е имало сблъсъци. Афганистанците се жалват, че сирийците ги провокират. "Този лагер е за сирийци, това е нашият лагер, защото бягаме от войната и смъртта. А вие просто търсите тук по-добър живот", крещели мъже от Сирия на останалите. Това е версията на кюрдската афганистанка Маналей. "Полицаите биха мъжете ни и закачат жените. Тук условията са нечовешки", каза тя." - в. „Труд".

Образът на България в европейското огледало също е сред най-отразяваните теми във всекидневниците.

„Тревожното състояние на политическата ситуация в България се отразява изключително тежко върху оценките както на Германия, така и на Брюксел за страната. Това заявиха заместник-председателят на фондация „Ханс Зайдел" и депутат от парламента на Бавария проф. Урсула Менле и ръководителят на отдел „Средна, Източна и Югоизточна Европа" във фондацията д-р Клаус Физингер на среща със заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, съобщават от пресцентъра на ПП ГЕРБ.
Срещата се проведе в Будапеща в рамките на международната конференция „Сигурност и стабилност в Югоизточна Европа".
От своя страна Цветан Цветанов запозна д-р Физингер и проф. Менле, която е и бивш държавен министър на Бавария, със сложната политическа ситуация в страната и ги информира, че българските граждани вече над 150 дни протестират ежедневно с една единствена цел - провеждането на предсрочни парламентарни избори."  - в. „Труд".

„1 млрд. от Брюксел висят на косъм 
Близо 500 млн. евро за насърчаване на заетостта може да бъдат отказани на България за периода 2014-2020 г. Причината е недоволството на Брюксел от ръководството на Агенцията по заетостта, която управлява парите. 
Критично писмо от Брюксел за начина, по който се разходват средства по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", стана повод да се появи новината за уволнение на шефката на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова. Брюксел обвинява Лозанова за пропуски в дейността на агенцията. 
Премиерът Пламен Орешарски потвърди за полученото писмо, но не каза дали ще смени Лозанова. "Мислим, че трябва да се подобри цялостната дейност на агенцията в контекста на критиките на Еврокомисията", обясни Орешарски. 
По-късно говорителят на комисаря по социална политика Ласло Андор потвърди за проблем с ръководството на агенцията. 
През последните две години Брюксел е пратил три писма за пропуски в работата на директорката. Първото е до министрите Томислав Дончев и Тотю Младенов, които обаче не са дали гласност на проблема. Второто е до вицепремиера Зинаида Златанова, а третото е изпратено тези дни лично до премиера Пламен Орешарски." - в. „Стандарт".

„ЕС ще отпуска пари само срещу резултати
Европейският парламент (ЕП) одобри окончателно бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г., след като преговорите с Еврокомисията и страните членки бяха много напрегнати и продължиха месеци, предадоха агенциите. Според одобрената финансова рамка в следващия 7-годишен период съюзът ще разполага с 960 млрд. евро, което е с 40 млрд. евро по-малко от настоящия бюджет. За България са предвидени 14.5 млрд. евро за периода 2014 -2020 г., които тя трябва да усвои.
Евробюджетът бе подкрепен от 537 гласа, 126 депутати бяха против, а 19 се въздържаха от гласуване. Окончателното одобрение на бюджетната рамка означава, че финансирането по европейските политики ще може да започне навреме - на 1 януари 2014 г. От Нова година влизат в сила и доста нови инструменти, които ще се приложат за първи път, като механизма за гъвкавост, позволяващ прехвърляне на свободни средства между програми и години.
Новост са инструментът за глобалните маржове, както и сливането на различни източници на приходи. Въвежда се инициативата за младежка гаранция - работа или обучение за младежи, останали без работа над 4 месеца. Основната новост във финансираните от бюджета политики е, че пари ще се дават срещу резултати, а не просто защото някоя държава е член на ЕС." - в. „Сега".

„Сър Андрю Грийн, председател на британската неправителствената организация Migration Watch, поставя въпроса какво може да се направи, след като на 1 януари 2014 г. отпаднат и последните трудови ограничения за българи и румънци. След като разглежда няколко варианта, Грийн стига до извода, че не може да се направи почти нищо.
Според него достъпът до помощи за безработни трябва да бъде затегнат. Мигрантите от ЕС, които не са намерили работа и има малко вероятност да успеят, не трябва да получават помощи за безработни или жилищни помощи. Относно допълнителните облаги за служителите според Грийн мигрантите от ЕС не трябва да имат достъп до публични средства за срок от пет години, както е при останалите мигранти. Това обаче би наложило промяна в договора на ЕС, на което ще се противопостави Европейската комисия.
Дори и правителството да успее да спре достъпа до помощи, то няма правомощия да изгони граждани на ЕС, освен ако не са осъдени, посочва Грийн. Това според него означава, че тези, които пристигат във Великобритания и не могат да се издържат, независимо от първоначалните им намерения, не могат да бъдат принудени да напуснат.
Затова по думите му вторият приоритет трябва да бъде да се подсилят правомощията на държавите - членки на ЕС, да връщат такива мигранти в страната на произход. Подобни предложения биха получили подкрепа от Германия, Франция и Холандия, допълва Грийн.
Третият въпрос според него е дали може да се ограничи броят на хората, които искат да пристигнат във Великобритания, за да работят. Това не може да се случи в сегашната правна рамка на ЕС, но на теория правителството може да наложи квота на броя национални осигурителни номера, издавани на граждани от България и Румъния." - в „Дневник".