„25-тия час” – благотворителност и още нещо
На 23.02.2011 г. в 18,30 часа в Художествена галерия град Добрич, ще се
реализира първата самостоятелна изложба на талантливата художничка Велина Христова, дъщеря на големия добрички художник – Христо Господинов. Изложбата е с благотворителен характер, като подпомага каузите на Ротари клуб Добрич в областта на културата и създаването на конкурс за подкрепа на млади таланти на името на Христо Господинов.
admin
Всъщност тази изложба е първа в България и за Добрич.
През 2008 година художничката е гостувала със серия рисунки в културния център на град Мангалия – хотел „Президент” – „…сред съхранените древни улици и храм на Кибела от тракийско време, с изложбата „Моите легенди”, която идеално се вписваше в древния култов комплекс… „, както сама казва Велина. Изложбата била открита на 1.12, което е националния празник на Румъния и се е състояла по покана на една румънска художничка – Луиза Кала.
Художничката планира да кандидатства за членство в СБХ, за което се подготвя със серия изложби в различни градове. А значението на заглавието на изложбата за нея, звучи ето така:”… всичко което може би се случва извън времето, отвъд пространството, където твореца и неговото вдъхновение се срещат и резултатът е непредсказуем… тези творби слязоха по „факса” – изникнаха готово в съзнанието ми, не съм ги редактирала…мисля, че са послания, но какво всеки ще декодира – зависи от личния поглед и светоусещане на всеки отделен човек. Може би също така, посланието е в онова което човек всъщност не вижда, но му влияе – като 25 – ия кадър например…” На изложбата ще бъдат представени 25 творби, създадени специално за тази изложба, малко рисунки, и една инсталация – за онова, което остава „…скрито, невидимо, непреводимо,но истински важно…”, „…онова което осмисля целия ни живот – стремежа към красота и съвършенство…” Някои от творбите търпят и монументална реализация, която художничката се надява да бъде реализирана.
За всички гости на изложбата са подготвени изненади, като музикални изпълнения на живо, но организаторите не издават нищо повече, за да се запази елемента на изненадата. Тежестта на това да е дъщеря на големия творец Хр. Господинов, Велина определя, като живот на растение расло на сянка.
То е някак „…хилаво и недоносено… Освен това, доста кураж и смелост, са й били необходими , „…а може би и малко лудост, за да се покажа сега пред публика…Преди се притеснявах, че хората няма да ме разберат – като им покажа какво рисувам, после, пък че разберат какво съм мислила и чувствала и това ме плашеше…сега се радвам, че имам тази възможност – да споделя това до което достигам по пътя си…или както казват ФСБ в една своя песен, – раздай, каквото си събрал навреме..! Може би просто моментът е дошъл…”
