Българската православна църква почита паметта на равноапостолите Кирил и Методий днес

Открити са в арменска летопис от 1813 г. и се свързват с град Шумен. Съвременната историография обаче приема, че през епохата на Българското възраждане за пръв път празникът на равноапостолите се провежда през 1851 г. в гр. Пловдив в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров. Сведения за това откриваме в  "Христоматия славянского язъка" на Неофит Рилски.

 

За пръв път в Добрич 11 май се празнува през 1860 г. при откриване на църквата в Горната махала /дн. „Св. Троица”/. Инициативата е на Иван поп Христович Кършовски – учител, въвел за пръв път взаимоучителната метода в нашия град, доброволец в двете български легии на Г. С. Раковски и в четата на П. Хитов и участник в борбата за църковна независимост и за освобождение на България от османско владичество. Дотогава училищата в града ни са отбелязвали църковния празник “Три светители”, който е през м. януари. През следващите 10 години празникът се провежда под патронажа на терзийския еснаф в града. Всяка година той започвал с молебен в двата християнски храма и продължавал със слова и празненства. Въпреки оскъдността на изворовия материал, с който разполагаме, се приема, че през 1870 г. на този ден Калчо Бобчевски – учител в Долната българска махала и виден възрожденец, провежда открит годишен изпит. Предполага се също така, че през тази година местните търговци и занаятчии преместват тържествата в близката м. Гаази баба, където провеждат градския събор. Затова и през 80-те години на ХІХ в. местността за кратко се преименува на “Св. св. Кирил и Методий”.

 

Традицията за честване празника на светите братя продължава и през периода 1913–1916 и 1919–1940 г., когато Южна Добруджа е под румънска власт. Нещо повече, тогава той става отново, така както през Възраждането, един от стожерите за съхраняване на българската народност. Ето как описва този празник Л. Бешков в своята книга „Страници от образователното дело в Добрич 1835–1940 г.”: „Шествието започваше от мъжката гимназия: в строени редици учениците, застанали зад своите учители, и под звуците на „Върви, народе възродени”, начело с ученическата духова музика и училищните знамена, се отправяха към катедралната църква „Св. Георги”. По пътя към тях се присъединяваха и ученичките от девическата гимназия. След тържествената църковна служба… процесията се отправяше към местността „Гази баба”…”.

 

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът на Св. св. Кирил и Методий започва да се чества по официалния държавен календар на 24 май, но Българската православна църква продължава да почита деня на равноапостолите на 11 май. От 1990 г. 24 май е официален празник на България.