Да престанем да говорим, а да се хванем да работим
2012-01-30 11:21:27
Стефан Щърбанов идва в Добрич през 1971 г. за около година. Фабрика „Свобода” по това време е кооперативно предприятие с много браншове, включително производство на платнища за зърноплощадки, обувки, чанти, ремонт и всички ателиета за услуги в окръга са в неговата структура. През 1972 г. комбинатът успешно развива обработката на агнешки кожи и производството на облекла от тях. Това впечатлява ръководството и „Свобода” преминава към тогавашното Държавно стопанско обединение (ДСО) „Пирин” на 1 януари 1973 г. Постепенно се специализира само в обработка на кожи – агнешки и дивечови частично, и производство на облекла. През същата година Щърбанов е назначен за директор, та до днес.
Най-важните етапи от производството са развитието на изнесени цехове по селата и изграждане на нова площадка на предприятието – майка. Дейността са развива с бързи темпове, осъществява се износ в много държави, като най-голям дял имат бившите съветски републики, работят и за армията. Като цяло програмата, която изпълняват е мащабна. След 1990 г. започват промените, но въпреки всичко, големите партньори, особено тези от Япония, запазват начина си на работа с фабриката противно на всеобщото мнение, че в България не се работи качествено.
През 1989 г. са поканени на изложение в Съншайн сити център в Токио, най-високата сграда по това време в Азия, в навечерието на 10-ти ноември. Българските фирми като цяло предизвикват изключителен интерес. Представени са браншове от хранително-вкусовата промишленост, текстил, минерали и български софтуер. Българите са ухажвани от медиите и правителството, изявено е желание за закупуване на лиценз освен за производство на кисело мляко и на бяло саламурено сирене.
Изложението е ключово за решението японците да инвестират в кожухарското предприятие и това е първото им вложение у нас. Всъщност те познават родното производство още от 1977 г. Добрички кожени изделия се предлагат на японския пазар оттогава. Още две български предприятия – от София и Пловдив имат сериозни договори с азиатците. На 12 декември 1997 г., с решение на Добрички окръжен съд, фабриката се преобразува в акционерно дружество "Свобода", приватизирано от японската „Новак корпорейшън“.
Със Стефан Щърбанов разговаряме по няколко опорни теми.
Част от изделията на "Свобода" АД
Диагноза на местната икономика - В момента и кожарската, и кожухарската, и всякаква промишленост е сведена почти до нула. Проблемът е комплексен: първо ние загубихме пазари, по точно: подарихме пазари! Второ: унищожено беше поголовието овце от една от най-добрите породи за тази промишленост, защото в Япония емблемата на нашия партньор е българско агне. Агнета има колкото искате в Австралия, Нова Зеландия, Уругвай, в Близкия Изток, но качеството е различно. Разсипването на животновъдството е основна грешка. Дори малкото суровини, които успявам да привлека, пак отиват навън. Парите, които ние изкарваме тук с огромни усилия, отиват в чужбина, т.е. няма реинвестиция – как да се развие, кой да се развие, откъде!?
Грешките с днешна дата - Много дълго продължава тоя процес на преструктуриране – смяна на модели, форми на управление… Винаги е много по-добре да вземеш нещо за Х-пари, да го внесеш в България, да му сложиш У-надценка и да получиш Z-печалба, без да те интересува какво си купил. Това също спира развитието на бизнеса, продължава събеседникът ми с уговорката, че не обича вносната дума и предпочита българската „работа”.
Фирмен магазин "Свобода"
- Непрекъснато се съобщава за внесени отровни стоки – играчки, обувки… кой ги е внесъл? Навремето към Комитета по качеството и стандартизацията съществуваше лаборатория, която следеше всяко изделие, което излиза и което влиза в България. Анализът включваше твърде сурови изпитания. Напр. вносната обувка минава през машини, имитиращи човешко ходене и отдолу се подменя настилката, за да се прецени устойчивостта й, след това се потапя във вода, при минусови температури се тества и чак тогава се допуска до пазара.
Съответно при стоките за износ също се прави химически анализ, гарантираме, че не употребяваме вещества, които са вредни за хората и изискваме от доставчиците на суровини същото. Сега има европейски директиви, голяма част от които никой не ги знае и не иска да ги знае. Отиваш в Китай, товариш един контейнер с боклуци, докарваш ги… Аз не казвам, че всичко от Китай е боклук, но 80 на сто е такова.
Въпрос на контрол е вносът на качествена продукция. Кожите са акцизни стоки. Всяка стока се оскъпява още на границата с около 70%, заедно с митото. Т.е., ако искам да пробия на руския пазар, не мога да се конкурирам с турските фирми, например, защото руските туристи влизат без визи в южната ни съседка и получават релевантно отношение. Целият свят е икономика и пари, защото старият латински принцип е „ което не се купува с пари, се купува с много пари” и това действа.
Действителността - В момента се мъчим да правим дребни неща, които са по-достъпни за българския пазар, а за износ се работи периодично, като се получи поръчка. Но всички са в криза в момента, включително и европейския пазар. Напоследък работим за Австрия Швейцария и Германия. Не страдаме от липса на клиенти, страдаме от липса на материали – истински кожи и се мъчим да се снабдяваме от работещите месокомбинати, от населението колкото може да се купи.
Проблемът с кадрите - Имахме специална паралелка в техникума по шивашка промишленост, имахме и стипендианти. Сега няма кадри – не може да има бизнес без това. Инженерното образование, техническото образование е обезценено до нула, за разлика от някои други.
Рецепта за успех - Да престанем да говорим, а да се хванем да работим и като се каже, че ще подкрепяме малък и среден бизнес, да го подкрепяме наистина. Това е рецептата.
Почетна грамота