От архивите на Галерията: скулпторът Борис Караджов

2023-02-24 09:09:50

По повод 60-годишнината на Художествената галерия в Добрич, нейният екип представя любопитни исторически факти от културния живот на града, известни личности и художници, допринесли за развитието на изобразителното изкуство и галерийната дейност

През 1937 г. името на скулптора Борис Караджов (1906-1982), вече придобил популярност в Румъния, става известно на добруджанската културна общественост. Той е роден на 11.01.1906 г. в семейството на потомствени грънчари от Балчик, откъдето наследява и дарбата си на ваятел. Рано остава сирак и от 11-годишен е принуден да работи, но под грижите на братовчед си Никола Гаврилов и по препоръка на големия румънски скулптор Щорк постъпва в Художествената академия в Букурещ. През 1932 г. прави първата си изложба в румънската столица и печели премия и стипендия, която му дава възможност две години да работи в ателието на своя професор Д. Пачуреа.

Ето какво пише за него в румънската преса: „Намираме Караджата колкото мощен, толкова и покъртителен, колкото масивен, толкова и ефирен.“ „Борис Караджов е уединен и страстен, неговата скулптура е сътворена от светлина и плът…“ 

Борис Караджов "Работник

От 1949 г. до 1974 г.  той е професор в Института по изобразително изкуство „ Николае Григореско“ в Букурещ. Два последователни мандата е председател на съюза на румънските художници, а през 1962 г. е избран за председател на Съюза по изобразителни изкуства към Министерството на културата на Румъния. 

Борис Караджов "Жена с менци"

„По темперамент той винаги е имал склонност да бъде монументалист, но същевременно винаги е вграждал една особена поетичност във формата… Красотата на женското тяло за него беше част от реалния свят – израз, както на физическа красота, така и на любовта му към пресътворената в античната скулптурна хубост.“ (сп. „Арте“ от 1982 г.)

Борис Караджов "Плуваща"

(По материали от книгите „История на Художествена галерия – Добрич“, каталога на ХГ – Добрич от 1998 г., „Добруджа в изобразителното изкуство“ и архива на галерията)