До 2030 г. светът трябва да ограничи повишаването на глобалната температура до не повече от 1,5°C, сочи новият доклад на IPCC

2022-04-08 11:37:43

Задачата е трудна, но има поводи за оптимизъм. Цените на енергията от възобновяеми източници падат драстично.

Да се оставим на инерцията към глобално климатично бедствие или да свалим парниковите емисии наполовина още през това десетилетие. Това е изборът, който очертава последният научен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), публикуван на 4 април, информират от Министерството на околната среда и водите. Времето за решения обаче изтича. До 2025 светът трябва да е достигнал пика на въглеродните си емисии, а до 2030 - да  преструктурираме икономиката, бизнесите и обществата си така, че да ограничим повишаването на глобалната температура до не повече от 1,5°C над нивата преди Индустриализацията.

Задачата е трудна, но има поводи за оптимизъм. Цените на енергията от възобновяеми източници падат драстично. Електричеството, произведено от Слънцето, е поевтиняло с 85% за мегаватчас само в десетилетието до 2019-та. Фотоволтаичните инсталации са се увеличили с 10 пъти. Вятърната енергия е поевтиняла с 55%, а производството на батерии и съхранението на енергия вече е с 85% по-евтино. 

Изваждането на въглеродния диоксид от индустрията е възможно, макар и трудно. Намаляването на емисиите има потенциал да насърчи въвеждането на кръгов подход към ресурсите, трансформация на производствените процеси, включване на енергоносители с нулеви или ниски емисии като водорода.

Наред с това светът се е сдобил с по-добри регулации за ограничаване на парниковите газове през последното десетилетие. През 2020 година такива закони има вече в 56 държави, сред които и България. Тези страни обхващат 53% от глобалните емисии. Към 2020 година 20% от глобалните емисии вече са обект на таксуване или са част от схемата за търговия с емисии. Всичко това е допринесло за повече инвестиции в нисковъглеродни технологии и инфраструктура, до повече енергийна ефективност и до известно ограничаване на обезлесяването.

Инвестициите в един нисковъглероден свят обаче са 6 пъти по-малко, отколкото би било нужно за постигане на целта от Парижкото споразумение за задържане под 1,5°C. Общите емисии от човешката дейност продължават да растат. От генерираните за последните близо два века, цели 17% (около 410 млрд. тона СО2) се падат само на предходното десетилетие. Тенденциите показват, че действащите към момента национални ангажименти не са достатъчни да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C.

За да спре покачването, е необходимо още в следващите 3 години концентрацията на парникови газове в атмосферата да спре да расте. След това емисиите трябва да намалеят с между 73 и 98% до 2050 година, а за да се случи това, светът до тогава трябва да се откаже от фосилните горива. Да елиминира 95% от въглищата, 60% от петрола и 45% от потреблението на газ спрямо нивата от 2019. Емисиите от транспорта трябва да намалеят с 60%. Тези от метан да паднат с една трета. Всички сектори на глобалната икономика, от транспорт и енергетика до строителство и производство на храни, трябва да претърпят бърза и категорична промяна. 

До 7 млрд. тона парникови газове годишно могат да бъдат спестени с опазване, възстановяване и правилно управление на горите и естествените екосистеми, както и с мерки по ограничаване на обезлесяването. С до 4 млрд. тона пък може да допринесе устойчивото управление в земеделието и животновъдството, с мерки за поглъщане на въглерод чрез агролесовъдни системи, отговорно управление на почвите и други. Промени по отношение на храненето, хранителните отпадъци и употребата на био материали може да намали парниковите емисии с още 2 млрд. тона годишно. Такива мерки могат да ограничат значително въглеродните емисии, но те не са способни да компенсират липсата на действие или забавянето в останалите сектори.   

 

Икономическият просперитет и благоденствието на българското общество в следващите години ще са в пряка зависимост от готовността ни да действаме бързо и решително в посока на зелена трансформация. Агресивната политика на Русия и поддържаната целенасочено с години енергийна зависимост на страната ни още по-категорично затвърдиха необходимостта от този отдавна закъснял процес. 

 

Пътят към постигане на нулеви емисии минава през фундаментална промяна в поведението, през преориентиране на икономиката ни, промяна в работата на институциите, на бизнеса, на местните общности и през активно включване на гражданското общество. България е способна да поеме по този път, да бъде инициатор на тези процеси в региона. Справянето с климатичната криза и постигането на енергийна независимост от своя страна ще бъдат източник на редица социални и икономически ползи за страната ни.