Dobrich Online Виж пълната версия

Каварненският поет Светлин Трендафилов посвети две стихотворения на родния град

2019-01-28 10:18:26

По повод 141 години от освобождението на Каварна младият поет Светлин Трендафилов посвещава две стихотворения на родния си град.

Вдъхновението си той черпи от историческите забележителности в крайморския град, които крият в себе си духът на отминалото време.


Стиховете вплитат в себе си преданията за величествения нос Калиакра и легендата за невъзможната любов на двама млади влюбени, витаеща около Хамама.



Легендата за Хамама 


Някога, толкова отдавна,


родила се легенда за Хамама –


за турска хватка тъй злонравна


и безкрайната любов на двама.


 


В малкия крайморски град


сред заплашителни войски с тюрбани,


девойка срещнал момък млад


до турските горещи бани.


 


Завидял на щастието им пашата


и похитил момичето във плен.


Зачернена била душата,


а пълен кръшният харем.


 


Тя избягала сред нощно було


при възлюбения момък свой,


но щом се е това разчуло,


последвал мрачният развой:


 


Щом дочул за таз измама,


изпълнен с режеща омраза,


пашата влюбените хванал


и жестоко ги наказал.


 


Заключил младите в Хамама –


лобният им бял олтар.


Изгорели с любовта си двама,


в нестихващ, споделен пожар…


 


А легендата за турски терми


и обичта злочеста и коварна


живее като спомен в звездни перли,


светещи над нощната Каварна…



Портата на четирсетте девици


Щурмуван бряг в нападение


от чуждоземските тълпи войници.


Пленени били в похищение


четирсет млади девици.


 


Заключени в кула висока


всяка до една да страда,


споделящи съдба жестока –


да се превърнат във награда.


 


Оплаквали съдбата си пленени


за загрозената моминска чест,


за годините неизживени


и очакваната лоша вест.


 


Най- личната на име Калиакра


погледнала стихийното море


под мътната пламтяща факла:


,,Морето ще ни прибере!”


,,По- малко така ще боли!”


Задружно косите си сплели


и през прозорчето всички сестри


надолу в едно полетели.


 


Нямало кой да ги спаси


от този яростен, тягостен ад.


А аленеещите от залез води


билипорта за по- добър свят.


 


Вълните прегърнали мътни


в дълбините си – там – под водата,


за идеалите вечно безсмъртни:


вярата


и


свободата!