Германците са страхотни приятели; ако си амбициозен и мотивиран, се адаптираш лесно в Германия

2013-03-12 13:54:57

След като завършва Езикова гимназия в Добрич Десислава Колева, заживява в Бон - столицата от времето на ФРГ и роден град на гениалния Бетовен. Тя завършва Информатика в местния университет, трупа стаж още през студентските си години и вече има хубава постоянна работа по специалността. Именно затова не й допадат контактите със сънародници, които се интресуват само къде ще има българско парти, следват по 10 години и се оплакват, че е трудно да се интегрираш. Десислава тачи българските традиции и в Германия. Тя сама изработва мартеници за приятелите си - българи и германци.

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси? Казвам се Десислава Колева, на 26 години съм и съм неомъжена. От почти 8 години съм в Германия и от тогава живея в Бон. От една година живея заедно с приятеля ми, който е германец. Завърших Информатика тук във Фридрих-Вилхелм Университет в Бон. Още по време на следването започнах да работя в една софтуерна фирма, където след следването ме назначиха на постоянно място. Там работя всеки ден с клиенти, давам презентации, пътувам в цяла Германия на различни изложения, където представям нашите продукти. В свободното ми време се срещам с приятели, тренирам плуване и Зумба. Паметникът на Бетовен в центъра на Бон  2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка? Още много години преди да замина за Германия ми се въртеше в главата мисълта да пътешествам и видя други страни и култури. След като след 7 клас ме приеха в Езикова Гимназия с първи език Немски и втори Английски, беше ясно, че ще се ориентирам към държави, в които се говори немски или английски. В 11 клас участвах в ученически обмен в Германия с Гимназията "Лaйбниц" в Санкт Ингберт, близо до Зарбрюкен. По време на обмена успях да събера първи впечатления за германците и за тяхната култура. Времето, прекарано с моето приемно семейство, беше много хубаво, защото те ме приеха изключително сърдечно и бяха много гостоприемни. Тогава ми стана ясно, че след като завърша, искам да замина за Германия, за да мога да опозная културата и начина на живот на хората там по-добре. Родителите ми винаги са ме подкрепяли в това мое решение, въпреки че съм сигурна, че и на тях не им е било лесно да ме изпратят в чужбина. Предполагам, че без тяхната подкрепа никога нямаше да се осмеля да направя тази голяма стъпка. Бон  3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Бон? Какво ме впечатли през първия ден.. Трудно ми е да кажа, имаше много неща... Като пристигнах първото, което видях в Бон беше метрото, което пътуваше във всяка посока в такт от 10 минути. Още през първия ден исках да видя и университета. Уау, тази гледка беше невероятна - огромна сграда, невероятна архитектура, чувствах се като във филм. Такива сгради бях виждала само в американските колежански филми. Университетът в Бон  4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси? Аз смятам, че сравнително бързо успях да се адаптирам към новата среда. В началото на следването се запознах с много студенти, повечето от които бяха германци. Това определено ми помогна, защото те бяха много отзивчиви и ми помагаха във всеки един момент - било то, ако не съм разбрала някоя нова дума, или не съм могла да се ориентирам в града. Едно от най-трудните неща беше да станеш от днес за утре самостоятелен и да знаеш, че можеш да разчиташ само на себе си. Моите родители и приятели бяха далеч в този момент и можеха да ми предложат само морална подкрепа. В началото се налагаше да правя много компромиси - нямах компютър, нямах телефон, трябваше да ходя постоянно в университетската библиотека да ползвам интернет и да си напиша домашните за следващия ден. През свободното си време си търсех работа, за да мога да си плащам сметките. Не беше много лесно да балансирам между университета и работата.  5. Какво не знаят българите за Германия? Преди да дойда тук бях чувала, че германците са студени и негостоприемни. Това не е така. В Бон намерих страхотни немски приятели, с които се срещам много често. В началото бяха малко затворени, както и аз, но това беше, защото не се познавахме добре. С течение на времето ме възприеха като една от тях. Никога не са ми давали повод да се чувствам нежелана или дискриминирана, защото съм от България. Смятам, че само някой, който е бил в подобна ситуация, може да ме разбере. Имам познати, които си мислят, че в Германия всичко ми е било поднесено на табла. Според мен не всеки успява да се справи със ситуацията и с трудностите тук.  Само този, който е достатъчно амбициозен и мотивиран да се докаже (няма значение дали в следването или в професията), може да получи уважение и признание от немска страна.  6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич? Имаше германци, които не знаеха къде точно се намира България. Знаеха, че е в Източна Европа. Разказах им къде съм отраснала и колко близо до морето се намира Добрич, какви хубави кътчета имаме. Научих ги, че не ползваме руската азбука, а че кирилицата е с български произход. Показах им какви традиции имаме: на Великден да се борим с яйца, на Нова Година да имаме баница с късмети, на 1 Март да си подаряваме мартеници. Обясних им, че българският език не е лесен и има по-сложна граматика от немската или английската.  7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина? Нямам нищо против да се събирам с хора от България, но в повечето случаи общите ни теми на разговор се изчерпват в първите 15 минути, защото гледаме на нещата по коренно различен начин. Аз не съм дошла в Германия, за да ходя всяка седмица на различно българско парти, да уча 10 години и да се оплаквам, че е трудно да се интегрираш. Знам, че не звучи много мило, но това е моята гледна точка по въпроса какво правят повечето българи в Германия. Ето защо много от сънародниците ми остават чужди за мен. Жалко е, но много от българите тук се опитват да те използват и не си помагат взаимно, затова съм внимателна в избора си на приятели и среда, в която се движа.  8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)? Опитвам се да съхраня по-важните за мене български традиции и да не забравям празниците в България. Всичките ми приятели, не само българските, а и немските, се радват, че в началото на март ще получат моите собственоръчно направени мартеници. На Коледа и Нова Година от години правя пита и баница с късмети.  Козунак  Тиквеник 9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич? Многобройните вечери, прекарани с приятели пред блока ни или в двора на близката до нас Хуманитарна Гимназия.  10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след Вашето заминаване? В началото се прибирах всяка година по веднъж, но с течение на времето започнах да си ходя веднъж на година и половина или на две години. Семейството и приятелите ми ми липсват, но те ми идват от време на време на гости тук в Бон, а и иначе се чуваме много често по Skype и това ми стига. В Добрич много неща са се променили - паркът, центърът, новите магазини, но въпреки това няма много възможности за реализация, особено за млади хора. А за България не знам какво да кажа... Силно се надявам да се променят нещата. В момента ситуацията е трагична - всички са недоволни, а политиците продължават да грабят колкото и от където могат.  11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич? За връщане в България не съм замисляла сериозно, защото в момента съм много доволна от живота, който водя тук. Смятам, че в София може би има реализация, но в по малките градове (какъвто е Добрич) мисля, че е много сложно. Стандартът на живот трябва да се промени драстично, а инфраструктурата в цялата страна и здравното осигуряване трябва да се подобрят. Чак тогава бих се замислила да се върна да живея в България. Дипломирането  Дипломирането  Разходка по Рейн  Гледка от парка Rheinaue в Бон  Подкрепа за Германия на футболните първенства