90 години от рождението на Ивайло Петров
2013-01-19 07:09:34
Ако беше жив, на 19 януари 2013 година Ивайло Петров щеше да навърши 90 години. Той не доживя библейска възраст, но това, което остави след себе си – своето творчество, продължава да ни облъчва с мъдростта и свежестта си.
Тончо Жечев казваше, че след години ще се учим от неговите романи за времето от средата на ХХ век. А Симеон Султанов споделя: „Все нещо търси в живота неспокойният дух на Ивайло Петров и все не може да го намери. Остава едно, залавя се с друго. Като го наблюдавам, ми се струва, че се сърди на света и понякога му се таралежи, а друг път е укротен, омекнал, вглъбен. Обикновено мълчи, но като започне да приказва, става словоохотлив.”
А самият Ивайло Петров признава: „С натрупване на годините наистина се придобива известен житейски опит. Не се смятам за успял писател, а още по-малко за добър художник. По света има такива литературни шедьоври, които чета и препрочитам с преклонение и се смущавам, че се занимавам с писане". Ивайло Петров – живият класик на българската литература, с присъщата му изключителна скромност, остана докрай недостъпен за своите почитатели. Той бранеше личното си пространство, като остави отворена само една единствена врата - своето творчество. Там има всичко, което любопитните искат да разберат за него. Но превърнато в литература или маслено платно. Има ги детството в добруджанското село Бдинци, варненското училище, преклонението пред театъра, участието в Отечествената война, няколкото месеца в Художествената академия в София в класа на Илия Бешков, студентските години в юридическия факултет на Софийския университет, първите разкази по вестниците, мизерната студентска квартира. Преживяното се превръща в романите "Мъртво вълнение", "Хайка за вълци", "Присъда смъртна", "Най-добрият гражданин на републиката" , "Преди да се родя и след това", "Баронови", сборниците "Малки илюзии", "Любов по пладне", повестите "Нонкината любов", "Божи работи", спектакъла "Домашен ресторант", картината "Пикасо при балчишки рибари", няколко разпятия и много маслени платна.
Автор е на над 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина. Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.
Ивайло Петров е носител на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“, на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и много други. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
През 1990 година по повод 110 години от рождението на Йордан Йовков Ивайло Петров стана носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков”, връчена му в Добрич по време на Националните литературни празници „Йордан Йовков”, а през 1994 година бе удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич”. Паметна плоча пред дома на Ивайло Петров
Естествена е почитта на добруджанци към големия творец. В неговото творчеството те откриха себе си, откриха времето, в което са живели – трудно и сложно време на социално, икономическо и нравствено преустройство на обществото.
На 90-годишнината от рождението на Ивайло Петров посвещаваме: временната експозиция за белетриста, която ще отвори врати на 21 януари 2013 г. в РБ „Дора Габе”; прожекциите в НЧ „Йордан Йовков – 1870 г.” на документалния филм „Преди да се родя…“ с автор Станимир Трифонов; връчването на годишна награда на името на писателя от ХГ „Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май и литературен салон, посветен на неговото творчество в рамките на Йовковите празници 2013 г.
Община град Добрич