Когато българинът говори за задължения, те не са собствените му, а на другите

2012-06-11 08:44:39

Всеки говори само за права, споделя събеседникът ни в рубриката „Лицата на бизнеса” днес, Галиан Господинов

 

Фирма "Галиано" е правоприемник на пионерския предприемачески дух от началото на промяната през 1989 година.

 

Галиан Господинов развива фамилния бизнес в търговията на строителни материали –

 

всичко необходимо за ремонт и освежаване на дома – бои, лакове, тапети, ВиК, изолации, мазилки, подови настилки, бяла техника и т.н.

 

В първия си търговски обект, семейството продава изключително тапети. „Ако не го затваряхме вечер, щеше да има денонощно опашка пред него”, спомня си Галиан Господинов.

 

 

Това прави впечатление на околните и за една година в Добрич се разкриват 23 магазина за тапети.  В рамките на още една година обаче, остават само няколко сериозни, „т.е. издържливи и упорити”, търговци на пазара, които работят и досега пояснява Галиан.

 

 

 Днес фирмата предлага хиляди модели тапети

 

Той охарактерзира кризата с едно изречение: „Мога да стисна ръката на всеки, който е оцелял в последните 4

години!”

 

   

 

Фирмата в момента има три обекта с търговска площ и складова база. Работниците са редуцирани до 15 души. Освен  съкращенията на персонал, се е наложило да затворят и обекти – всички магазини под наем са закрити, като дейността им се свива в рамките на собствени помещения. Господинов не скрива опасенията си, че ако има още една такава кризисна година, работата им губи смисъл. За преориентиране на бизнеса обаче не мисли, защото не са останали ниши на пазара. С носталгия си спомня за предложенията да работи в чужбина, на които е отказал от патриотични подбуди.

 

 

Господинов е от поколението, израснало в социалистическия строй, но влязло в новия, с първите крачки на самостоятелния си живот. Шегува се, че преподавателка от ОТМЕ „М. В. Ломоносов” казвала: „Вие сте нито „му”, нито „бе”, перифразирайки „ни рак, ни риба” на „нито крава, нито овца”, защото специалността им „автоматизация на производството” не се връзвала нито със силнотокова, нито с промишлена електроника.

 

„По принцип аз съм оптимист и винаги съм бил оптимистично настроен към всичко, но сега губя тези настроения.

 

 

 

Не помня, пък и не ме интересува при кое правителство, но имаше моменти, в които работехме, развивахме се – човек е устроен да се развива по принцип, като пикът беше 2007 година, но и в началото имаше тласъци. Разкривахме повече работни места, повече обекти…”

 

Междуфирмената задлъжнялост в търговията е огромна. В частност, търговията със строителни материали е един от най-ощетените от кризата браншове.  

 

Най-големият конкретен проблем днес е, че няма кой да купува стоката в магазините. „Контролни органи, дал Бог – инстанции, инстанцийки, към всеки магазин трябва да се построи един по-малък, за документацията и за изисквания, за различни наредбички и пр. и пр.” Съществува несигурност, изискванията непрекъснато се променят. Нестабилността на всички нива води и до свиване на клиентелата. Всеки се е свил в черупката си и не харчи пари за нищо друго, освен за храна и не, че е чак толкова обеднял, но е несигурен за доходите си утре.

 

 

Формула за успешен бизнес: Каквото и да прави човек, трябва преди всичко да бъде етичен към всички останали и към себе си! Освен да си търси правата, всеки от нас трябва да знае, че има и задължения. Това са основните неща, които в България не вървят ръка за ръка, защото всеки говори за права, но никой за отговорности или ако говори за задължения, не са собствените му, а на другите.